8.1. В „Изгревът", том XXVI, на с. 422-423 Олга Славчева описва какво става там през 27 август 1928 г. Ето какво сме извадили по точки:
На Изгрева изникват палатки, дървени къщички и се създава едно селище за живеене.
8.2. „Изцяло се мята нашия кораб!" Ето защо някой не могат да издържат, напускат кораба и Школата.
8.3. „Онези, които остават на Изгрева, като зли вълци вият из кошарата." Овците са напуснали и няма какво да ядат, и затова вият гладните вълци.
8.4. „Други останали на Изгрева играят ролята на ученици, с привидно лицемерие." Но то се забелязва.
8.5. Всичко, което до този момент е построено на Изгрева, започва наоколо да се руши, да се чупи, да се кърти и потъва в неизвестност.
Целта е една: този Изгрев не трябва да го има!
Но ги има онези, които са платени рушители и те действат безотказно.
8.6. Учителят е мълчалив, строго непроницаем. Оставил всеки да е свободен и да си избере по кой път да хване, понеже са застанали на кръстопътя.
8.7. Онези, които не са могли да прокарат своите идеи, планове, въжделения, остават като честолюбиви недоволници и се опълчват срещу Учителя. Започват да говорят срещу Него. А всички те са на Изгрева.
8.8. Недоволните взимат оръжието на гонители, правят тайни засади, плетат интриги. Целта е да разрушават.
8.9. Учителят мълчи, наблюдава и нищо не казва. Остава ги свободни, сами да се определят кой път да хванат.
8.10. Тези разрушителни сили присъствуват през цялото време на Школата.
Те са били по-силни от онези, които са спирали събори, които са арестували, за да докажат светската власт на държавата.
