5.1. В този момент онези на поляната пеят песни, а отвън на оградата конете подскачат и цвилят, а войниците са извадили саблите и чакат да изтръби бойната тръба: „Атака!" - Но тя още не изсвирва. А защо ли?
5.2. В гората са се събрали около 30 мъже, онези които построиха Салона и го виждате на снимките.
Те са обути с цървули и навуща, с потури, които се придържат с червени пояси, и с бели ризи. Така облечени, са построили Салона за 3 месеца. Върху тях са сложени бели ямурлуци. Те стоят и произнасят 91 Псалом.
Чува се техния мъжки говор като тътен, който излиза от земята. Земята се тресе от техните гласове, въздуха трепери над тях! А на небето се чуват гърмежи и светкавици! Цялото небе над Изгрева се обагря с червен цвят.
А през това време конете цвилят, подскачат и войниците държат извадени саби от ножниците.
Жестоко напрежение от всички страни!
По едно време мъжете се хващат с протегнати ръце на раменете си, правят верига и започват бавно да се движат, и произнасяйки 91 Псалом.
Хорото се движи, братята с гърлени гласове произнасят 91 Псалом. Колелото на хорото се движи. Движи се колелото на живота и смъртта. А конете продължават да цвилят.
През това време Начо Петров, който е бил 15 години заместник кмет на София, излиза пред командира на войската. Познава го и му произнася името: „Г-н капитан, вие кого ще атакувате? Защо не атакувахте по времето на Чаталджа, където от холерата измряха хиляди българи, които ги накараха болни да атакуват турските позиций и турците одържаха победата? Защо не атакувахте при пробива на Добро поле, и да спасите разгрома? По това време министър на войната е Андрей Ляпчев, който сега е министър-председател и министър на войната. И ви е изпратил да ни посечете. Посечете ни, нали сте боен кавалерийски полк!"
А командирът му отговаря: „Аз изпълнявам бойна заповед." - „Я слезни от коня и ела с мене, за да видим каква заповед са те изпратили да изпълниш." Капитанът слиза от коня си и заобиколен от войници, с извадени саби. Трима от лево и трима от дясно.
Начо Петров ги въвежда и започва да му показва целия Изгрев. По едно време го завежда при навесите и палатките, които се виждат на снимките от „Изгревът", том XXIX. А войниците със сабите проверяват какво има под одеалата и завивките. Проверяват, че няма нищо. И му докладват.
Тогава капитана се обръща към Начо Петров и му казва, че се е уверил, че няма нищо опасно за държавата, и да си продължат събора.
През това време учителките - около 10, са заобиколили войниците и капитана, и им обясняват за Изгрева.
Отива капитана при началниците си и докладва, че на Изгрева няма нищо. Крещят му: „Ти защо не изпълни заповедта ни и да ги посечеш?" - „Аз не съм получил от вас писмена заповед." - „И устната заповед е заповед!" И решават да го разжалват веднага. Късат му пагоните, взимат му сабята и го изгонват.
Той излиза навън на улицата, хвърля си куртката с ордените, събува си ботушите с шпорите за конете и ги захвърля. Тръгва бос, само по един панталон - брич. Войниците, които му бяха от охраната го наблюдават и мълчат.
Полека се завръща у дома. Преоблича се и жена му го съветва да отиде и да се скрие, да не го арестуват. Той се укрива цял месец, но никой не го търси.
Излиза на улицата, и ето го среща Начо Петров. Казва му: „Радвай се, че спаси 1 000 човека на Изгрева! Ти си герой!"
На снимките се вижда как са насядали 1 000 човека за закуска.
