2.1. В „Изгревът", том I. (1. изд. 1993), на с. 96-98 се говори за построяването на Салона. Строителният план е направен от инженер Руси Николов от Стара Загора.
2.2. Тук, на с. 96 са написани имената на 4 мъже и 4 жени, които са били участници в строежа. Но като разгледаме големината на Салона по снимката, ще видим, че тези хора не могат сами да построят такъв голям Салон. Трябва майстори строители. И то десетки.
2.3. В „Изгревът", том I. (1. изд. 1993), на с. 589-590 се говори, че Салонът е построен за две седмици. За да се построи такъв Салон, са необходими много хора и много ръце.
На с. 607-608 в том I е обозначена големината на Салона, както и на принадлежащите постройки.
2.4. За Салонът и поляната на Изгрева, виж в „Изгревът", том XXVII, с. 854-856. Дадена е драматичната развръзка, поради непослушание към думите на Учителя.
2.5. Онези, които идват като строители на Салона, са строители от Айтоския край. Те били изпратени от Георги Куртев - ръководител на Айтоското Братство. Това са строители, здрави мъже, обути в навуща и цървули, с потури и червени пояси, завити около тях. И с бяли ризи. Така са работели. Били са около 30 човека. Казват, че за две седмици са построили Салона. За мен, най-малко 2 месеца са работели.
На снимките виждаме в „Изгревът", том XXIX, които сме приложили към „Пътят на ученика", че този Салон е построен, измазан, но без прозорци.
Виждаме, че вътре е седнал Учителя Дънов и говори. Около Него са приятелите и някой слушат, а други се разсейват. Дошли са на събор, а не на училище.
Но „Пътят на ученика" от този събор през 1927 г. е за обучение само за хора с висше образование. Само за тях! Това е за човеци образовани.
Тя е книга за обучение за Школата на Учителя Дънов.
