1. Роден съм на 21 март 1938 г. в гр. София от баща Никола и майка Радка. За моите родове, чрез които съм получил тялото си, ще говоря друг път.
2. Много пъти съм питал майка си защо ми е дала името Вергилий. Разказваше ми, че е чела „Ад" на Данте и много харесала Вергилий как развежда своята любима в Ада. Искала аз да бъда писател като Вергилий. Това ме накара да прочета тази книга. И от тогава та чак до сега се движа в Ада на българите, и развеждам този или онзи автор от „Изгревът".
Няма отърваване от тях!
3. Живял съм при много трудни условия като дете и винаги си спомням, че съм бил гладен, защото нямаше какво да се яде след войната 1945 г. А родителите ми непрекъснато ме притискаха, и искаха да се изявявам всред учениците си. А аз упорствувах и нещо отвътре ме спираше. И казвах: „Оставете ме на мира!"
Цели 10-15 години го повтарях и се борех срещу тяхното насилие срещу мен.
4. После дойде време да казвам: „Нямам условия!" Живеехме в едно мазе. След войната нашето жилище бе разрушено от американските бомбардировки. И това продължи също 10-15 години.
5. После дойде време да казвам: „Не ми е дошло времето!"
А баща ми казваше: „Христо Ботев освободи България, когато беше на 28 години." Защо го казваше това - не зная! А моето време наистина не беше дошло. Трябваше да се чака.
6. После баща ми обяви, че съм „пашитен кон". А това са коне, които се пускат лятно време да пасат на полето от всички селяни от едно село. И казваше баща ми: „За пашитен кон зоб няма. Само за оратни коне има зоб." А това бяха конете, които орат нивите през есента и пролетта, за да се сее жито или царевица.
7. Така че преминах през етапа на „пашитния" кон. И така дойде време за вършитба, и селяните отиваха на полето, гонеха и хващаха своите „пашитни" коне, после ги довеждаха в двора, и ги подготвяха да вършеят снопите на хармана. А конете бягаха, защото усещаха, че нещо много лошо ги очаква след като бъдат хванати и вързани!
8. На гумното полагаха снопите с ожънатата пшеница и конете завързани, трябваше да обикалят стожера, и с краката си да мачкат житото, и така да се овършее и стане на плява и на зърна.
Но тези „пашитни" коне отказваха да вървят завързани с въже за стожера. И тогава върху гърбовете им се стоварваха камшици, после тояги. Те скачаха, цвилеха, пръхтяха, но боя продължаваше! Аз съм виждал как от кожата им излизаше бяла пяна и кръв. След няколко дни вършитба и побоища непрекъснато, то те се смиряваха и се научаваха, че трябва да вършеят. Бяха завързани с въже около стожера.
9. Аз бях „пашитен" кон. Мен ме хванаха и ме доведоха да вършея чуждо гумно на чужд харман. Минах и сега преминавам още през тези етапи при които вършея чуждото гумно. Вече 40 години аз работя онова, което предишните поколения от последователи на Учителя Дънов не довършиха. И те не направиха нищо.
10. На вършитба вечерта се струпваше на хармана един голям куп с жито и плява. Чака се да дойде 1-2 часа посред нощ и тогава излизаха, и с дървени лопати хвърляха нагоре житото от купена. На една страна падаше зърното, а плявата отиваше на друга страна.
Сега 40 години преминавам през този етап на пресяване. Трябва да се отдели житото от плявата. И това го правя неотлъчно при всеки един автор от „Изгревът" - плявата отляво, зърното - отдясно.
11. В момента аз съм вързан кон и освен, че вършея чуждо гумно, но не съм свободен. Вързан съм отвътре и отвън. Две вериги ме опасват и няма мърдане, и няма отърваване. Трябва да вършея!
12. Питат ме как съм се справял. Отговарям, че аз съм роб и нищо повече. И друг ми е господарят. От време на време ме хранят и поят, и нищо повече!
13. Ето това беше необходимо да се напише, защото дойде онова време, за което бях роден. Бях изпратен на Земята да свърша една работа. Винаги съм смятал, че имам мисия, но не знаех каква.
Когато бях на 30 години, тогава срещнах Онзи, Който ме бе изпратил на Земята. Видях Го и чух какво ми каза. Запомних го и сега го изпълнявам.
14. Това съм го описал в „Изгревът", том XVI, с. 822-823, защото то бе дадено по Дух и чрез Слово.
15. Аз бях избран да бъда човекът за тази работа. Виж „Изгревът" том XVI, с. 820-821.
16. През какви етапи преминах, за да осъществя плана на Небето за концерт-рециталите, виж в „Изгревът", том XVI, с. 823-839. А как съм издавал, виж в том XVI, с. 839-846. Изобщо, трябва да се разучи много добре материалът обозначен на с. 819 от том XVI. Разучаване и запомняне. И после ще си го проверявате чрез вашия живот.
17. „Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов?" - Виж в „Изгревът", том XI, с. 826-831.
18. Разрешението го има в „Разменната монета", „Изгревът", том XI, с. 832-834.
19. Мнозина са ме запитвали: кой ми е дал право да издавам „Изгревът". Отговарям, че за това имам доказателство. А то се намира в „Изгревът" том XIII, с. 805-807.
20. За да се добереш до вътрешната Школа на Учителя Дънов, трябва да разрешиш въпроса с числото 13. Виж „Изгревът" том XIII, с. 801-802.
21. След като преминеш през този етап, ще ти се отворят вратите на вътрешната Школа. А как това става, виж „Изгревът", том XIII, с. 802-805, както и том VII, с. 274-275, том XII, с. 901-902.
Ако не познавате тези етапи, ще стоите пред заключените врати на „Изгревът". И то с векове!
22. Успях да издам два тома по Астрология - том XVIII и том XIX. Познавам всички астролози от времето на Школата на Учителя и техните знания. Всеки един от тях ми е правил хороскопа и аз съм си записвал. И после съм сравнявал дали това е вярно.
Само един от тях ме позна, а това бе Петър Филипов, което бе накрая на живота му. Виж „Изгревът" том XIX, с. 972-973, точки 10, 11, 12.
А тази, която ме позна по Дух, бе леля Кина. Виж „Изгревът" том XIX, с. 973, точка 13.
Други за сега няма. Всички останали ме отхвърлят и воюват срещу мен с всички възможни средства.
23. За всеки автор от „Изгревът" има отделно гумно и отделен харман. Това, което е пожънал и това, което е посял и отгледал като снопи - това вършея. Аз събирам клас по клас и лист по лист, за да им подготвя материала, и да го включа в „Изгревът" под печат. Много трудна работа!
24. След като преминавах през вършитбата на всеки отделен автор от „Изгревът", оставяха ме завързан за въжето. Не ме пускаха на полето всред другите „пашитни коне", които бяха свободни на пашата. Аз бях определен вече кон за вършитба.
Но идваше есен и ме впрягаха с другите коне да ора нивите. Знаете ли какво значи плуг, какво значи впряг и ти от сутрин до вечер да ореш чуждите ниви, и то без пари?! Даваха ми само зоб. Сбъднаха се думите на баща ми: „За пашитни коне няма зоб. Зоб има само за оратни коне."
Аз бях станал вече „оратен" кон - кон, който трябваше да оре и да изоре чуждите ниви. Стопанина засяваше житото и ние го оряхме. А това жито бяха онези идеи, които трябваше да се засеят, за да може пролетта да излязат кълновете на посятото жито и постепенно да израснат, и да изкласят като нови томове от „Изгревът".
Това е много труден етап през който преминавах!
Досега съм изорал нивите и посял семето на 23 тома на „Изгревът". А към 2015 г. станаха 30 тома.
25. Родителите ми знаеха и усещаха за моя потенциал. Но не доживяха да го видят как го реализирам.
Родът ми пречеше и от една страна на майка ми, и от страната на баща ми! Трябваше да воювам срещу тях и да се справям с тях.
Брат ми и сестра ми ме обявиха, че съм луд и аз трябваше с моя приемник Вихър да ходя да взимам документи от службата, в която работя и от Психиатрията, че не съм луд, а съм си нормален човек.
„И врагове на човекът са неговите домашни!" - стар окултен закон. Раждат го неговите най-големи врагове, и като му дават тяло, така се разплащат. С мене беше същото. Врагове открай и безкрай!
Ето днес 29 април 2008 г. - втори ден от Великден. А преди един месец родителите ми, брат ми и сестра ми воюваха една нощ срещу мен. Искаха да ме премахнат и да не съм жив на Земята. Представяте ли си? Беше люта битка цяла нощ! Доживях да оживея до сутринта. А това се случи на 18 март 2008 г. в 1 часа през нощта.
Искаха да ми счупят главата с камъни. И да ме няма повече на Земята!
26. Родителите ми преминаваха през много трудни моменти. И винаги накрая изведнъж изневиделица се явяваше нещо или някой, което спасяваше положението! Няколко пъти чувах родителите ми да си говорят следното: „И този път се измъкнахме и се спасихме. Абе някое от децата ни има късмет и заради него това се случва!" А ние бяхме 3 деца. Мен изобщо не ме включваха в сметката!
Мен никой не ме зачиташе! Но аз знаех, че всичко това става заради мен. И че аз съм този, заради когото е това съдействие и разрешение!
27. По онова време българите взимаха един чук и един пирон, и го забиваха на стената. И на него закачваха торбите си. Служеше им за закачалка. После като кажеха: „Да забиеш пирон" - означаваше, че си свършил една важна работа.
А моят баща много се ядосваше, че аз нищо не правя. А аз бях блокиран, аз бях спрян и отвътре, и отвън. Имаше си причина за това. И казваше ми така: „Кажи го бе, напиши го бе! Излез и им забий слух. Слух да им забиеш." Това много често ми го повтаряше. Не можах тогава да „забия слух", защото нямах нито чук нито пирон в себе си.
Дойде определеното време, срещнах Онзи, Който ми отвори ума, отвориха ми се някои центрове в мозъка и ме изпратиха да ора на нивите на Учителя Дънов. И ми дадоха чук, дадоха ми и пирони. И така, след всяко излизане на един пореден том на „Изгревът", аз забивам по един пирон на моята стена. А във всеки том има мнозина автори, с десетки спомени от времето на Школата на Учителя.
Така сега им забивам „слух". И няма мърдане! И затова противниците на „Изгревът" са така ожесточени срещу мен! Без изключение. Забито им е слух с небесен пирон!
28. Последните години противниците на „Изгревът" се опитваха да ме премахнат, да посегнат на здравето ми!
Особено бе критична 2006 г., а 2007 г. на три пъти си заминавах!
Виждах тялото си на кревата, а аз съм в Невидимия свят и не исках да се връщам в това тяло, и очаквах погребението си. Но ме върнаха да си довърша работата. Подготвил съм „Изгревът", том XXIV. А има материал за още 24 тома. И ми трябват още 10 години, за да се справя с този материал.
Трябва и да изора тези 24 ниви, да овършея още 24 хармана и да вкарам още десетки автори със стотици опитности от времето на Школата на Учителя в „Изгревът".
Ако не ми дадат тези години, всичко ще бъде загубено! И ще изчезне безвъзвратно в Небитието!
29. През 2006 г. есента дойдоха ми на гости от провинцията двама човека. Донесоха ми мандарини. Аз изядох един мандарин, който беше малко кисел и от него получих разстройство 3 дни.
Една нощ се събуждам и усещам, че всички черва са излезнали върху корема ми. И понеже съм лекар, зная как да ги вкарам обратно в корема си. После получих херния, която щеше да ме отвлече от този свят. Преминах през операция. Годината 2007, беше много критична за мен. Аз няколко пъти си заминавах от този свят. Виж „Изгревът", том XXIII, с. 950-951.
30. Ето сега през 2008 г. имах следното преживяване:
Сънувам една нощ, че се намирам изправен пред едно множество,
наредени в кръг около 20 000 - 30 000 човека. Аз съм застанал сам всред тях и им говоря следното: „Вие се провалихте окончателно в тази епоха. Вие не направихте нищо заради което бяхте изпратени всред българите и да присъствувате в Школата на Учителя. Вие се провалихте, понеже бяхте врагове помежду си и бяхте врагове на Школата на Учителя. А аз ви спасих от провала! Аз ви вкарах в „Изгревът" и ви спасих, и сега имате историческа проекция в „Изгревът". Отпечатал съм ви спомените, сложил съм ви портрети и сега сте спасени. Но сте спасени от мен, а не от някой друг! И вместо да застанете зад мен и да ми помагате, за да довърша работата и на останалите, които чакат да бъдат вкарани в „Изгревът", то вие ми пречите! Не ми съдействате, дори воювате срещу мен. Аз ще се оттегля от Земята, а вие ще отговаряте за това пред Учителя Дънов!"
31. Говоря много строго. Пълна тишина. Никой не мърда, нито шава. Стоят като вцепенени! Но запомниха всичко!
Сега е 2008 г. и ще проверя дали ще съдействуват през тази година. Ще се разбере много скоро. А как ли? Ето, пускам 14 концерт-рецитала в 100 комплекта. Ще се види до няколко месеца как го възприемат. Ето това нещо го включвам в Интернет. И чрез него ще проверя дали тези „синковци", наречени „братя и сестри во Христе", които са сега в Невидимия свят, дали ще съдействуват.
И понеже са свързани с тези, които са на Земята и от техни заместници - то по техните реакции ще проверя какво е тяхното решение и поведение срещу „Изгревът". С една дума: Няма мърдане! И за тях, които са в Невидимия свят, и за онези, които са в тяло на Земята. Приковани са с пирон на стената!
32. Когато работя даден том, в него са включени онези, които са били в Школата на Учителя. Те отдавна са измряли и сега са в Невидимия свят. Оставили са някои и друг спомен, някои лист хартия или някоя избледняла снимка. И всичко това аз издирвам, после изучавам, после сглобявам - дълъг процес. А тези „синковци" стоят над мене и всеки иска да бъде вкаран в „Изгревът". Говорят ми, настояват. Ушите ми се отварят и аз ги чувам.
Но те понякога не са съгласни с моята концепция на даден том и започват да ми пречат. Започват да воюват с мен. И започва люта битка между тях и мен, която продължава с месеци!
Кой какъвто е бил долу на Земята, такъв си остава и след като умре и е в Невидимия свят. Защото той е закачен за една верига и отърваване от нея няма. Враговете са си винаги врагове, дори в Школата на Учителя. Те и за мен са врагове. А аз бях поставен да ги вкарам в „Изгревът", за да ги има в света.
