Аз със сестра ми Люба за пореден път отидохме в Мърчаево. Учителят с Братството беше излязъл на екскурзия. В дома Темелков заварихме само брат Боян Боев. Той имаше болен крак, куцаше, подпираше се с бастун и трудно можеше да се изкачи по върховете. „Брат Боев, къде е Учителят?" „Учителят е на връх Острец, на екскурзия." А това беше по средата на месец август 1944 г. "Знеш ли, брат Боев, че партизаните ще дойдат, ще дойдат комунистите на власт?" „Разбира се, че знаем. Нека дойдат - не е лошо." „Брат Боев, ти знаеш ли какво ще стане с Братството тогава? Ще ни унищожат." Брат Боев клати с глава: „Ами, ами. Няма, няма." Ние му казваме отново, че комунистите ще дойдат и ще ни пометат от лицето на земята, а той казва: „Няма, няма." Гледаме го и се чудим, защо е толкова уверен. Заблуда ли е това, или нещо друго? След малко Боев продължава: „Учителят казва и говори за комунизма. Учителят е за комунистите!" Тръгнахме пеша на екскурзия на Витоша и намерихме Братството на хижа Острец. Мина известно време и Учителят отговори на двете ни на нашите въпроси. А това аз го разказах и се отнасяше за бурята, която трябваше да дойде, и мътилката, която трябваше да изтече, за да се появи накрая бистра водица. Брат Боев дочака и доживя процеса срещу Братството и унищожението на Братството. Веднъж го запитахме, дали си спомня какво ни каза за комунистите в Мърчаево. Той отговори: „Голяма заблуда, голяма заблуда!"
За голямата заблуда също се заплаща с висока цена. Заплати се с разочарованието на едно цяло поколение, което бе целувало ръка на Учителя. Те бяха подложени на изпит и всеки защитаваше пред себе си и пред Учителя цената на заблудата, и верността към делото на Учителя.
