И го заведохме на Рила - Боровец. Качихме се с лифта до Ястребец. И оттам пеша по равното до х. „Мусала". Пихме чай. И после на полянката насреща, до езерото, обядвахме, пяхме. Синът му Павел носеше цигулка и свиреше.
Гледахме прекрасната Мусала, Сфинкса, Иречек, Дено и се възхищавахме! Беше пълно с енергии. Заредихме се.
Така брат ми Светозар изкара своя 80 годишен Рожден ден. Бяхме и ние с мъжа ми Истиан, брат ми Любомир и аз, Величка. Светозар през цялото време вървеше най-отпред, и беше много щастлив. После си слязохме.
СЪНИЩА, 2011 година
1. В гр. Айтос, на Градината, Учителят държи беседа. И казва: „Всичко да бъде общо! Така трудът се благославя!"
След това турили хранителни продукти в един прозрачен куфар. Всичко се виждало. Учителят го дал на Светозар, да раздаде продуктите за всички.
2. Някъде в духовния свят Светозар чете беседа. Това е някаква Школа горе.
Учителят присъствувал. Изведнъж лампата горе изгаснала.
Учителят взел Светозар и го повдигнал нагоре. И лампата светнала, без той да я докосне.
3. На Бивака на Витоша „Ел Шадай".
Тошо босия, който се грижеше за Градината, вървял по снега.
Учителят казал: „Питайте къде съм - и елате при мене. Аз съм на ваше разположение!"
4. Някъде в духовния свят Светозар вижда един хубав кон, с юзда. Той тръгнал на ляво от него. Светозар го повикал с мисълта си. И той дошъл. Подал му десния си крак и се ръкували.
Отгоре казват на Светозар, че този кон е брат Лулчев.
5. Галилей Величков, цигуларят от Школата на Учителя, идва при Светозар и му показва документ от духовния свят. Той чете: „Архангел Гавраил".
Галилей му казва: „Ти на Земята, нали ми каза, че аз съм Архангел Гавраил на Земята. И това действително е така! Аз съм!"
6. 25.11.2011 г. Светозар отива на Изгрева при Учителя. Носи цигулка. Вижда, че струната „ми" е откачена. Той отива при Учителя, но не може да свири - струната е откачена.
Това, струната „ми" е символ на майката, жената. И показва „заминаването на жена му". Замина си в края на ноември.
7. Учителят ще изнася беседа. Обръща Се към Светозар да стенографира. Той е отличен стенограф. Учителят лежи на легло и започва беседата.
8. Учителят има един апарат от 1880 г. с карти 50 м., който приема от другия свят времето в различни периоди от години. Нещо като календар.
Присъствуват Галилей Величков, Мария Златева /цигуларката/ и една непозната жена.
Учителят лежеше на легло, и до Него тази непознатата. Той й помагаше нещо. Светеше с огромна светлина.
9. Учителят иска от Светозар да приготви „извадки" за различни хора. Повечето от тях са Му били врагове. Също и на Светозар. И Светозар направил този списък.
10. На Събор с Учителя. Тъй свири с цигулката Си.
Нейният лък е особен, квадратен, голям. Край Него са Ангел и Тодора, които се грижеха за Градината.
Учителят Се обръща към един брат, и му казва да взима уроци по цигулка.
Светозар взима Неговата цигулка и започва да свири. Изсвирва: „Сила, здраве е богатство" и „Ще се развеселя".
11. Учителят лежи на земята, заобиколен е от приятели. Тази обиколка образува нещо като „котва". И майка ни /Стефка Няголова/ е последното парче от тази котва.
Светозар казва на Учителя, че както Той е легнал с приятелите, и тази образувана форма на котва, показва пътя, по който трябва да вървим, за да влезем в Новия Живот.
12. Среща с Учителя. Имало много приятели - познати и непознати.
Учителят казва на Светозар: „Трябва да се работи. Аз слушам винаги дядо Боже. Каквото Господ ми каже - това върша."
13. Учителят е в непознато място с много приятели.
Една сестра прочете едно писмо от Учителя до друга сестра.
В писмото Той пишеше да се молим за доброто на България и на Братството. Писмото беше написано на санскритски език.
Това непознато място имаше стая, постлана с дамаска и отгоре дъсчици по 10-15 см. една до друга. Но недовършено.
Учителят казва на Светозар да довърши работата.
Светозар става и вижда Тошо босия, който работеше Градинката Му, и го повиква да му помага. И като се обръща, какво да види, цялата стая беше довършена! Невидимият свят я довършва за един миг.
14. Светозар с жена си слизат отХималаите, от много високо. Просто летят.
Стигат до едно място, където са събрани старият Братски съвет с Благи Жеков, облечени в черни дрехи, и са много заети да разрешават разни материални въпроси. Имало да решат един много важен въпрос.
Светозар прелетява над тях - те дори не го виждат.
Продължават да слизат надолу. Още по-надолу, събрани много хора от Братството. Едни дишат, други играят гимнастики.
Събрал се е и Новият Братски съвет, начело с Андрей Грива. Всички отново са облечени в черни дрехи като поповете, и решават важни въпроси.
Светозар прелетял, и никой не го видял.
15. Учителят събаря с голяма сила една ограда на затвор. Използувал и бетонни прътове. Съборил всичко. И на това място щял да построи нещо ново.
16. Учителят пишел книга за Светозар.
В нея пишел, че Светозар Няголов е успял да свали малка част от Ангелската Астрология на Земята. Той имал и много други знания, но не ги открил. Запазил ги в тайна.
17. Брат Гради разпределял братята и сестрите кой къде да отиде.
Учителят бил там.
Останал само Светозар. Гради се обърнал към Учителя:
„А този къде да го сложа?"
Учителят отговорил: „При мене!"
И Светозар отишъл и легнал до гърба на Учителя.
СЪНИЩА, 2012 година
1. Сънува Учителя.
Работи с голяма енергия. Разрушава една ограда. Хвърлял върху нея едни огромни бетонни колове. И я разрушил.
2. Брат Гради Минчев /той е от времето на Учителя/ работи.
Разпределя братя и сестри в различни къщи.
Учителят е там. Присъствува. И последен останал Светозар, неразпределен. И Гради се обърнал към Учителя с думите: „А този къде да го пратя?" Учителят отговорил: „При мене!"
3. Учителят пише една книга за Светозар.
Попитали Го, какво пише. А Той отвърнал: „Пиша книга за Светозар, как той успя да свали една малка част от Ангелската Астрология на Земята!"
P. S. Светозар си описва сънищата с Учителя със стенография. Прочете ми ги, и аз ги записах на кратко. Преразказах ги.
