Замина си Светозар! Просто отлетя! Какъв пример даде той на тази Земя!
Като ученик живя. Много обичаше Учителя. Още от дете, Той го слага на колене, гали главичката му нежно и приказки му разказва от Вечността.
Като войник, 17 месеца само на лук и хлеб. Месо не яде. Накрая началникът му решава да го ликвидира. Извежда го далеко в полето с кола. Насочва пистолет! Светозар извиква: „Учителю, на помощ ми ти ела!" И оня разтреперан, смаян, замаян, му крещи: „Какво търсиш тука ти? Бързо в колата!" И така по чудо спасен бе ти, светла заря!
Цял живот в молитви ти живя.
Сутрин, още в ранните зори - на Рила, Езерата, Молитвения връх. Пречистваше ума, лагера, стопляше деня и бурята отлетя! Ставаха и чудеса - навсякъде гърми, вали, при нас не! Слънце грее. - „Те са ми приятели!" - казваше ти. И природата те слушаше.
С такова будно съзнание ти пръв посочи ни, че 6-те упражнения преди Паневритмията, Учителят е дал да започват винаги напред, с десния крак.
А после станала война и Той, Учителят, за да скрие временно душите в Светлина, е наредил да започват назад с десния крак.
Ако не беше ти, лъчезарна звезда, хората щяха да останат все в таз война и все назад да вървят, че и до сега! За срам в света!
Помагаше, лекуваше.
Трудно ти беше да измолваш Божията Милост за дадена душа! Всеотдаен, търпелив се молеше и пак молеше, и казваше: „Ако си рекъл, Господи, оживи тази душа. За Тебе ще работи тя." И поема кръста на гърба на много измъчени, болни същества. И го носеше с радост! Ти велика душа!
На много жени измоли ти да си родят деца. А те плачеха пред теб и те молеха: „Помогни! Измоли! Милост, Господи!" И ставаха и чудеса, но когато Бог речеше! И ето ти деца, внуци. Просто чудеса.
Но нямаше: „Благодаря!" Неблагодарни оставаха те! С думи и лъжи оклеветиха те, и отрекоха. Че Бог е, Който дава деца. И наистина е така! Вярно е, нали така? Но ти не спеше. Нощем, още в ранните зори работеше, молеше се: „Господи, ако Ти решиш! Да бъде волята ти!" И когато Бог речеше - ставаха и чудеса. Деца и деца! На неблагодарните - резил във вечността!
На 2-3 пъти ти спаси живота на брат ни Костадин. С кон до лагера, бърз масаж, в твоя отделна палатка - настрана, с молитви ти го оживи! И той много ти благодари. Съзнаваше безценната ти помощ, и те благославяше. И когато „някой си" от враговете на Учителя, и без да знае, че Светозар е негов брат, му казва: „Такива като Светозар са напаст Божия на таз Земя! Да го отстраним!", с много строгост в гласа прозвуча Костадин: „Не искам повече да те виждам, ти долна душа!"
А брат ми Любомир - жена му роди Радостина. И пламна инфекция в родилното. А бебето е на 20 дни! И двете се заразиха. И умираха родилки. Зае се Светозар - с компреси, молитви - денонощна работа. И двете се спасиха. Молеха го от болницата и други да спаси. - „Не!" - беше твърд. -„Само на моя брат помагам. Само той е достоен!"
И двете се отрекоха от теб, че Бог ги бил спасил. Да, Бог разбира се! Но този къртовски труд на Светозар, тази негова отговорност и молба, за да измоли милост и живот! И Бог го послуша. След много работа и труд, компреси и молитви, и двете се спасиха.
Слава на Бога, на Учителя! Благодаря на Светозар!
Наистина е Бог, но трябва някой да поеме кръста, да измоли, да обещае, да призове небесните сили. И с гордост ти твърдо заяви: „За тебе го направих, Любомире! Ти нямаше да издържиш жената и детето си да загубиш!"
А второто им дете - той даде името Надежда. Духовен кръстник в светлина!
И 3-те тез жени презряха го, отхвърлиха го, никога не му благодариха, никога не го посетиха да попитат: „Как си брат? Възрастен си вече. И нека Бог да те благослови!" Те не познават думата „Благодаря!"
И с нас така правят. Кракът им не е стъпил у нас. Няма: „Честита Коледа, да сте живи и здрави!", „Добре дошли в България!" А колко сме им помагали! Що дрехи, колети, пари! И сега живеят в дом, платен от съпруга ми Истиан. А бяха ли на погребението на Светозар? Нито една от тях! Резил във Вечността!
Светозар помагаше много и на съпруга ми Истиан. Само като го видеше, и лъчезарна усмивка озаряваше лицето му. Като видеше тази светла, ангелска душа! Познаваха се те. И молеше се за него, бдеше, работеше, лекуваше.
Аз, твоята сестра Величка, хиляди пъти ти благодаря за примера ти, за молитвите ти, за работата обща на връх Мусала! И винаги ти се радвах, свята душа! За трудностите те питах и успешно мъчнотиите разрешавах на таз Земя.
Много ти обичаше Мусала! Свещено място, Божий връх! Тъмните сили те търсеха, преследваха, много даваше светлина! И ти полетя по леда в пропастта. Но ти оцеля! Кой направи това? - Бог, Учителя. Ти имаше мощен капитал в Божествената банка Горе, и злото не можеше да ти отмъсти. Ти пак светеше с небесна светлина. И раздаваше радост, мир и топлина.
В град Айтос поддържаше братската къща, градината - единствени останали святи места от Братството в България. Бдеше през деня и през нощта.
А как говореше? Можеше и с часове, забравяше се. Всички те слушаха със зяпнала уста. Колко мъдрост и знание имаше в твоята глава!
Прероден Аристотел на таз земя, и то в Школата на Учителя Беинса Дуно.
Колко знания по астрология! Ти свали част от ангелската астрология на тази земя. За тебе казваха: „Няма по-велик астролог от Светозар на тази земя!" И наистина, кой написа толкова важни неща в томовете на „Изгревът" - XX, XXI и XXII? Кой направи хороскопите на най-важните и известни ученици от Школата на Учителя? Кой се осмели да направи и разгадае хороскопа на Великия Учител? Разбира се - Светозар. Та ние всички често казвахме за тебе: „Та това не е човек!" Не беше ти обикновен човек, а „гений в скрита форма". И като заговорваше за Учителя, за Школата, за Рила, за Мусала - всички слушаха твоите слова. Свещена звезда! Къде отлетя сега?
Написа песни, издаде книги. С колко любов и топлина възпяваше Учителя и святите места, където е стъпвал крака Му!
Но получи се нещо много грозно, и то за вечни времена.
Сегашният Братски съвет реши, че си опасен, много светиш и огряваш света. Много си духовен и ще пречиш в работата им. Много силно светиш и огряваш Братството, света. На тях е нужна „тъмнина".
А ти бе един от най-последните истински ученици по времето на Учителя, на Школата, на Изгрева. Беше виждал Учителя, познаваше всички и ставаше страшен за техните тъмни дела - бизнес, търговия, покупко-продажба на завещани им братски имоти, хотели, ресторанти и лесна печалба на прани пари, грабеж на братската хазна.
И ти никога не се съгласи с това! И какво? Изгониха те нагло, за срам и позор за вечни времена. Това много умъчни душата ти, и кракът ти не стъпи повече в тяхната школа. И той можеше много да даде на младите, трепетни, верни души. Така те остават записани в черните архиви на Космоса. Ти Велика Душа!
Нямам думи да опиша радостта си, че си замина ти от този свят, от тази трудна Земя, от тази тъмнина, и пое пътя нагоре към Вечната Светлина!
Освободи се ти и от дом, и от син, и от жена. Учителят те призова!
Ти бе „Космически стълб", който крепеше не само България, но и цялата земя.
Ето това наистина ще ни липсва. И ще трябва всяка будна душа да последва примера ти на верен, истински ученик на Всемировия Учител. И нека всеки стане стълб, да крепим Земята в пътя й към Светлината! Амин!
Мир и Светлина на душата ти!
Сестра ти Величка
25 март 2013 г.
ЗАМИНАВАНЕТО НА СВЕТОЗАР
Живял в страдания, но в светлина, ти бе Космичен стълб на цялата Земя. Всеотдайно служеше с любов, даряваше милост за всяка душа, озаряваше света. Мълчеше и напред вървеше, сияеше като слънце в молитва, песен, в съзерцание и тишина, Сириус бе твоята звезда.
Ти нивга не би дошъл на таз Земя, ако не беше Учителя, Който те призова. И верен ученик Му стана ти. Той никога не те остави в беда. Разперваше ръката Си над теб, Ти лъчезарна звезда!
Радост, радост, радост, напусна нашата Земя! Горе в Школите Небесни, ти продължаваш в красота. Мир и светлина на светлата ти душа! Лек път нагоре към върха и успех във всичките ти дела.
От Величка
P. S. Благодаря на всички, които го обичаха и уважаваха! Такива бяха близначките от Поморие - Румяна и Радостина, и Мария сестра - Благодаря!
