4.2.1. Поставих задача на Светозар Няголов да напише нов очерк за Любомир Лулчев, който като военен офицер да влезе в тома за войните, който подготвях.
Не знаех още в кой том ще бъде сложен.
4.2.2. Той за няколко месеца го направи и ми го връчи на един от концерт-рециталите към 2008 г.
Но този материал изчезна, изгуби се за 2 години. И накрая го намерих през 2000 година - на 26 май. Да не смятате, че при мен всичко се губи? Не. При мен всичко се поставя в папки, подписват се и се прибират. И точно тук те изчезват, открадват ги от мен, за да ми се пречи. Как така? Ето така: Ограбват ме! Крадат ме!
4.2.3. Понеже през 2013 г. подготвях материал за Светозар Няголов, за Петър Филипов, трябваше да прибавя и този материал.
Но него го няма! От 2010 г. до 2014 г. тази папка я търся. Няма я.
Пример: целия месец януари 2014 г. я търся, прехвърлям всичко, но няма я! И точно в неделя - на 26 януари, към 14 часа Вихър донася една папка, която ми изпраща Буряна. А това е същата папка, която бе изчезнала 4 години! Оказа се, че съм я дал на Буряна да я въведе, понеже тя разчиташе почерка на Светозар.
4.2.4. Обръщам се към Светозар, който е вече в Невидимия свят: „Светозаре, донеси твоя очерк за Лулчев."
И след 7 дни очерка бе донесен. Беше сложен в папка с подходящи снимки от „Изгревът", том XX и XXI. Чудно бе това, че това бе изличено от паметта ми!
4.2.5. Накрая си отдъхнах! Намери се.
И сега това ще бъде изпратени за набор от Полина.
Благодаря на всички, които ми съдействуваха!
4.2.6. В „Изгревът", том XXVII, който е за Олга Славчева, в отдела „Школата" от с. 234-235, тя говори за съветника на царя.
А този съветник е Любомир Лулчев. Тя изброява няколко негови „подвизи" и те са отбелязани от мен, както следва: отстрана, на с. 234-235 аз съм сложил номера от 216 до 219.
Под тези номера ще потърсите в отдела „Бележки" на с. 738-739. И там ще намерите следното: под № 216 (виж на с. 738), под № 217 (виж на с. 739), под № 218 (виж на с. 739), под № 219 (виж на с. 739). И всеки може да се ориентира за какво става въпрос.
4.2.7. Всичко, което съм подавал на Светозар, той е изпълнявал безотказно, защото знаеше, че ще бъде публикувано в „Изгревът".
Той знаеше, че може да се реализира накрая чрез „Изгревът".
4.2.8. Този очерк от 8 страници, които той написа, той знаеше, че го пише за Лулчев, който е негов баща.
Всички на Изгрева знаеха, че е син на Лулчев. Заради Лулчев, той е преминал през много трудно преживяване на Изгрева.
Аз няколко пъти съм му казвал, че е син на Лулчев. Той мълчеше. Какво друго да прави? Ще мълчи.
4.2.9. Искам да кажа, че е много трудно едно същество от Невидимия свят да намери човек, който да го свали на Земята, и друг човек, който да го роди. Много трудна работа!
Ето защо Учителят Дънов Се обръща към него с думите: „Как се излъга да слезнеш на Земята?" Да, така е, всеки се лъже, който иска да слезне на Земята!
Но за това, трябва да се намери някой да го роди. Да, ама никой не иска да те ражда. Тогава какво ще правиш?
4.2.10. Това е най-трудната задача, да намериш онзи, който трябва да те роди! Намериш ли го, то ти си вече човек и крачиш по земята!
