Бях в Скопие учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата. По този случай ни дават пет дни ваканция. Един ден за отиване с влака до София, втори ден за връщане до Скопие и три дни ни дават, за да бъдем в София. Пътуваме с открити листове, защото е военно положение. Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева?" Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя". Там, при ореха, слънцето изгряваше голямо и червено. Каза ми: „Ето го Изгревът!" Значи ми показа, че Изгревът не е на физическото поле, а е в Слънцето. „Ето го Изгревът!" И тя ми го посочи с пръст. И аз тръгнах нататък. Събудих се и си ка-зах: „Този сън току така не ми се даде. Нещо е станало на Изгрева. Ще отида в София, та каквото ще да става. Пристигнах в София от Скопие. Пристигнах на гарата. Няма трамвай. Оттам до нашата къща на ул. „Евлоги Георгиев" вървях пеша. Дохождам, за да видя къщата. Като я видях цяла, целеничка, скачам и се радвам. Значи, сънят ми не се отнася за нашата къща. Сънят се отнася за нещо друго. Оттам тръгнах за Мърчаево. От София до Княжево пеша. От Княжево до Владая пеша. От Владая до Мърчаево също пеша. Вървя, а е вече 12 часа през нощта. Непрекъснато си пея песни на висок глас. А наоколо е станало нападение от партизани върху военни обекти. Но аз нито съм чула, нито съм видяла. Вървя и си пея. Като стигнах в Мърчаево беше 12 часа през нощта. Чукам на вратата, родителите ми се бяха евакуирали в Мърчаево. Като ме видяха, ми викат: „Ти луда ли си сама да вървиш? Как мина през това диво място на дефилето през Владая?" Вдигам рамене. „Минах с песен."
Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън. Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна. Разговорът приключи. Дойде време да се сбъдне моят сън и да се сбъднат думите на Учителя. Изгревът днес го няма. Остана Слънцето да изгрява всеки ден. Остана слънцето, което в Словото на Учителя е символ на Духа. Значи Изгревът е в слънцето. Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана.
След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя.
А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева!" Точно така стана. Днес Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Това е план на Небето и план на Учителя, да не остави физическата форма, за да не се изкушават в нея, и за да не се опорочи Учението Му. А трябва да остане Словото Му и Духът на Словото. Който иска да Го прилага, ще Го прилага чрез живота си. Това е пътят на ученика от Школата. Всички опити да се правят Салони са обречени на провал. Къде ще се вмъквате в в разни Салони. Школата е затворена вече. Остава Словото и Духът на Словото. На физическото поле слънцето е символ на живота на цялата природа. На духовното поле слънцето е символ на Духът Божий. Ето, това е разрешението на тази задача. Оттук се започва. Нали бе казано: „В начало бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог". Ето, видяхте ли как всичко се завъртя и кръгът на тази опитност се затвори. За мен остана опитността, за вас остава Законът, а за следващите поколения остава да претворят това Слово в Живот Вечен.
