След 1945 г., след заминаването на Учителя, се създава Върховен Братски съвет с 7 човека, избрани ръководители пожизнено. Правят опити за регистрация към Външното Министерство, правят Устав, но комунистическата власт не го приема. А защо ли?
Учителят Дънов още през 1923 г. решава този въпрос за уставите и за организацията.
Съществува песента „Писмото". Но това е указание от Учителя, но никой не го приема и нито го изпълнява.
Виж „Изгревът", том I - второ издание, 2011 г., с. 605 от Нестор Илиев и с. 634 от Елена Андреева, а нотния текст и почерка на Учителя, виж на с. 823-824.
След 1990 г. се правят опити за създаване на Братски съвети и устави, както и за организация. Но това не е по Учителя, а по човешки порядък.
И така, Светозар Няголов още след 1990 г. влиза в Братския съвет на Братството. Но неговите методи не се приемат, и той е изхвърлен от там.
Прави опити да ръководи организация по летуването на 7-те Рилски езера. Но младото поколение го отхвърля. И той се оттегля.
В София от ръководството му забраняват да се явява на техните събирания. Причината е нетърпимост.
От 2001 г. до 2013 г. аз съм организирал 54 концерт-рецитали по спомени с Учителя и песни на Учителя, с подходящи фотоизложби.
По едно време идва Светозар с жена си Еленка, влизат в салона с една маса да продават своите книги, които бе отпечатал. Казах му да я премести масата в помещението пред салона, което бе с дължина 30 метра и широко 20 метра. Там Светозар посрещаше всички, разговаряше с тях. По време на антракта от 20-30 минути, той отново се срещаше със зрителите. И накрая на концерта правеше трета среща с тях. Така на тези концерти той можеше да се среща с последователите на Учителя, и да прави контакт с тях.
Друга форма на контакт той нямаше, освен на моите концерти. Всеки концерт-рецитал си имаше концепция. Сценарият никой не го знаеше освен мен и водещия. Онези лица, които посрещаше Светозар и им говореше, се оказваше, че нямат нищо общо с онези идеи, които се поднасяха с опитностите на приятелите с Учителя. Това бе тотално разминаване и отклонение. Но аз мълчах и си казвах така: „Всеки има право на избор и да се определи сам кому да служи." Много бяха отклонени. Но концерт-рециталите стигнаха до № 54.
Все пак бе избран един човек, за да се покаже един модел, който няма нищо общо с методите на Школата на Учителя.
Зад мене стои онова, което съм реализирал с моите сътрудници, чиито имена са написани накрая на всеки том от „Изгревът". Никой не е забравен и нищо не е забравено. Всичко се помни и се описва.
