1.17. Спомени с брат Петър Филипов - 1987 г.
Марийка Георгиева Костадинова ТОМ 31
1.17. СПОМЕНИ С БРАТ ПЕТЪР ФИЛИПОВ (1987 г.)
Марийка Георгиева Костадинова
Това беше преди трийсет години, когато за първи път видях брат Петър Филипов.
Един летен ден бяхме поканени със сестра ми Иванка у брат Ною Филипов. Там сварихме, дошъл от София, брат му Петър Филипов. Аз за първи път видях такава девствена физиономия - нито мъж, нито жена. Личеше си, че не само в тоя живот, но и в предишни прераждания тоя брат е водил чист, девствен живот.
Гледа на ръцете на мене и на сестра ми, и всичко, което ми каза, беше верно.
Друг път идва в Русе в салона на братска вечеря, придружен от сестра Еленка и брат Светозар. Винаги биваше много щедър в даровете си. Всички русенци го посрещаха с голяма радост. И друг път пак с брат Светозар и сестра Еленка идва в Русе, но салонът беше вече продаден, и се събрахме у Марашлиеви. Росица Марашлиева винаги е бивала много любезна домакиня, а и любезността на останалите русенски братя и сестри винаги допринасяше за добрата духовна атмосфера, и софийските гости винаги чувствуваха, че са добре дошли и желани гости.
Когато Марийка Марашлиева отиде в София и живееше у него, реших да им ида на гости. Посрещнаха ме като родна сестра, но не само мене. Една седмица бях на гости - който позвънеше на вратата, беше добре дошъл. Брат Петър беше отворил дома си за всички братя и сестри, и понеже всеки ден идваха гости, той готвеше в големи тенджери.
Брат Петър, брат Боян Златарев и сестра Марийка, ходихме на Витоша. Останах много доволна от екскурзията в планината.
Любовта му към Бога и Учителя, обичта му към ближния, бе постоянно ръководно начало на неговия живот. Така го зная от първия момент, когато го видях, до края на живота му, на който бях свидетел, защото като се разболя, той пожела да дойде в Русе, и заедно със сестра Марийка Марашлиева, дойдоха у брат Ною Филипов.
Болестта на брат Петър беше много мъчителна, нервна, и сестра Марийка Марашлиева прояви велико търпение, голям труд и голямо себеотрицание, за да облекчи последните му страдания.
Спомени на Марийка Георгиева Костадинова
Русе
За верността на горното: М. Марашлиева
Починала на 5.XII.1991 г.
Данните, диктувани от нея на Пенка Краева, за да ги запише, са предназначени от Марийка Марашлиева - за братски архив.
