Петър Филипов имаше астрологически познания, за които лично мога да твърдя, че бяха на една академична висота, защото имах възможност да слушам по начина, по който той разглеждаше моята небесна карта / хороскоп/. Това бяха знания, които не може да се получат от една обикновена студия, а беше едно прозрение, което аз лично сравнявах с наличните факти и с онова, което знаех. Преди това аз бях преминал през всички действуващи астролози на Изгрева, и много добре знаех кой какво можеше. Петър Филипов бе един астролог от висша класа. За това ще се спрем по-късно.
Що се отнася за неговите пророчества, и то за онези, които се отнасяха за дадени хора, бяха достатъчно точни. Това много разгневяваше възрастните приятели, които негодуваха срещу Петър, че заради тези негови качества, около него се събираха младежи и го обвиняваха, че прави група в Братството, което не бе позволено. През времето на Учителя е имало няколко такива групи, които са се разтуряли, като първо ръководителите им са заплащали чрез живота си за своето отклонение от Школата на Учителя. Аз бях заварил много такива „данъкоплатци", и проследих до края пътя на отклонението им, което завърши с пълен крах.
Но що се отнася до събитията от исторически порядък, Петър беше приблизително точен толкова колкото и далновидността на всеки държавен политик. Но за дадени факти правеше пропуски. Може би беше подвеждан от духовете.
Петър Филипов в един етап на неговата дейност започна да дава песенно творчество. Всеки може да твори песни по всякое време. Петър казваше така: „Дойде едно същество и ми изпя една песен." Който е запознат с творческият акт било в слово или в песен, знае много добре, че от нищо не се получава нещо, и че не може да се измисли от нищо -нещо.
По това време аз работех с Галилей Величков, който бе цигуларят в Младежкия окултен клас по времето на Учителя, и който знаеше целият репертоар на песните на Учителя, и сподели с мен, че понякога Петър изпява мотиви от Учителя без да знае, че са от Учителя, а смяташе, че са давани чрез него от светлите същества, които го посещават в домът му. Галилей няколко пъти му е доказвал, че това са мотиви на Учителя, поради което са се пораждали конфликти между тях. По това време Галилей Величков посещаваше дома на Петър Филипов. Но за някои песни Галилей твърдеше, че са наистина сполучливи.
Галилей бе против това някои приятели да създават песенно творчество, и да привличат около себе си онези, които са изпратени в Школата на Учителя от Невидимия свят, и по този начин да ги отклоняват, за да ги карат да изучават тяхното творчество, да ги изпълняват и по този начин да изместват песните на Учителя. Даваше ми примера с Марин Камбуров [виж „Изгревът", том VI, с. 223-241, снимка № 39 и снимки в „Изгревът", том XXII от № 39-41] от Прослав - Пловдивско, който имаше създадени около 200 песни мелодични, но толкова наивни в тоналност и в текст, че би било обидно да се изпълняват в Школата на Учителя. Но което бе най-чудното, тези песни мнозина ги харесваха и ги пееха, а песните на Учителя оставаха настрана. Аз лично споделях това становище на Галилей Величков, и смятам, че всеки е свободен да има творческа изява на неговия творчески дух, но същия човек няма право да поставя това свое творчество пред песните на Учителя с цел да заангажира последователите на това Учение с неговите песни. В крайна сметка това е отклонение от Школата.
Аз лично съм слушал как Марин Камбуров изпълняваше своите песни. За мен те не бяха духовни песни от онова поле, от което са свалени песните на Учителя. Те бяха песни на онези души, които са от веригата на Марин Камбуров, и задоволяваха техните потребности. В това няма нищо лошо, това е лично творчество. И то има право на изява и на публика. Но да се поставя в едно с песните на Учителя е кощунство и нарушение на окултните закони на Школата.
Аз лично съм слушал песните на Петър, как той ги изпълнява. Не можах да ги възприема по начина, по който той ги изнасяше, пееше и съобщаваше, че са донесени от светли същества, от небесните висоти. Слушал съм ги и в хорово изпълнение от неговата група. И тях не можах да възприема. Но песните на Учителя ги възприемам и изживявам като пряко общение с Божествения Дух. Веднъж той ми даде една касетка, и ми каза: „От едната страна съм записал мои песни, а от другата страна съм записал братски песни. Правя го това, за да не ме упрекнат, че давам само мои песни." Неговото песено творчество е записано и прехвърлено на нотен текст. То е запазено и ще бъде обект на проучаване на музиканти, и те ще преценят в последствие стойността на неговите песни. Аз съм запознат с цялото му песенно творчество.
Петър си замина от този свят неочаквано за някои и очаквано за други.
За мен той си замина следствие на драматична развръзка от борби в Братството. Неговите сподвижници и главно Марийка Марашлиева, успяха да запазят неговото песенно творчество. Ами сега какво да ги правим? Този въпрос, трябваше да го разрешавам сам. За мен творчеството е изява на човешкия дух, а творчеството на Петър е също творчески акт на неговия дух. И в негова памет и в моето доброжелателство, още от самото начало взех решение да го съхраним и запазим. Решението го взех лично.
Бях слушал, че някои разказваха, че песните му са били давани лично от Учителя. Това не беше верно. А какви бяха тези същества, и какви полета и какви области те обитаваха и откъде носеха тези песни, това е съвсем друг въпрос. Той може да се проучи от човек, който познава Словото на Учителя, музиката на Учителя и може да даде своята преценка. Петър не беше школуван музикант, а по професия беше сладкар, а след това бе станал мозайкаджия. Аз имам една теория, според която нито един мозайкаджия от бригадата на Борис Николов, както и самият той не можаха да си свършат работата, за която са дошли на Земята. И понеже, трябва да има изключения, а това бе Методи Константинов, който бе от бригадата на Борис. Но той довърши само 50% от работата си, и други след него трябваше да я довършат.
Затова, като се запознаете с песните на Петър Филипов, трябва да знаете, че те бяха дадени чрез него от същества с които той контактуваше. Чрез песните му ще узнаете от кой свят са дошли съществата, и по тях ще съдите за самите същества. Но това ще го направи едно следващо поколение.
