Веднъж брат ми Иван отива при Учителя, за да го пита за здравословното състояние на баща ми. Учителят стоял пред стаичката, а пред нея имало леха с цветя и Учителят ги поливал с лейка. Пристъпва към Него. Чува Го да говори: „Ах, каква небрежност съм проявил. Оставил съм едно място неполято. Цветенца, простете ми!" Обръща се към Цеко: „Цеко, донеси една бъчонка вода, за да ги полеем!" Цеко отива при Танушевата бирария и донася вода, след което Учителят полива цветята. Чак тогава се обръща към брат ми: „Какво искате?" Брат ми пита и търси съвет за баща ми. Получава го. Идва си у дома и казва: „Какво нещо е Учителят! Не полял цветето и му се извинява. А после го поля два пъти повече." Съветът, който ни даде Учителят, ние го приложихме. Съветът го забравихме, но историята с цветето и проявената небрежност на Учителя я запомнихме.
