След завръщането на брат Борис Николов от затвора отидох да говоря с брат Антов по следния въпрос, свързан с нежелателните работи, които засегнаха Братството, и направиха щото да се заведе дяло срещу Братството, и да бъдат осъдени братята и да лежат в затвора. Ако може да се помъчим да уредим тия спорни въпроси заедно, за да може Братството да дойде пак в онова състояние в което е било по-рано. След тия няколко мисли, които споделихме с брат Антов, той ми каза следното: „Аз съм готов, щом се касае за Братството да направя всичко възможно, и съм готов да си подам ръката към брат Борис."
Божков: Аз мислех да отида най-напред при Антов, защото смятах, че работата ми ще бъде по-лесна с брат Борис, и като взех мнението на брат Антов отидох при брат Борис.
Повторих същите мисли пред брат Борис с цел Братството отново да започне своята дейност както преди и да заживее своя нормален живот в София и специално на Изгрева. Разговарях значи с брат Борис, който повече премълчаваше.
Аз говорех, а той мълчеше, и най-накрая рязко ми каза: „Не е дошло времето!" Той махна с ръка и аз оттам насетне разбрах, че няма вече какво да говоря с него, и си тръгнах за в къщи. И толкова беше разговора с брат Борис.
От там насетне Братството си изживява едно мъртво положение, замразено положение, отчаяно положение, докато едва сега през 1990 г. отново се поде работата от по-млади братя с инициатива, за да може да се излезе от това положение, защото не трябва да забравяме, че занапред не само от България, но и от други държави ще идват тук и ще се интересуват за живота, който е бил край Учителя и в Братството. Ние знаем, че това нещо Учителят е предвидил, а всичко, което Учителят е казал, Е СТАНАЛО.
