Следващият етап, те го държат, не ми съобщават. Става едно наводнение в мазето, в което са кашоните и от това наводнение много неща се унищожават. И тогава те извикват онези, които са представители на т.н. библиотека на Братския съвет. Идват, натоварват го и го прибират, и го слагат в къщата на Райна Калпакчиева, която впоследствие къща тя преписва на Братския съвет, на Братството. И те правят там нещо като библиотека. И там се държи. И сега, което е най-интересното, държи се дълги години. И което е най-интересното, аз сега като получих материала, виждам някои материали унищожени от водата. Например Библията, една нейна Библия от 1925 г., тя направо е била потопена във вода, след това извадена и сега мокра. Някои страници са запазени, обаче тя не може нито да се подвърже, нито да се възстанови. Аз съм я сложил сега така да съхне. Друго нещо, което е още по-интересно, тя има една тетрадка, на която тя с флумастер си е написала молитвите, заглавията и самите молитви на Учителя. И което е най-интересното, при наводнението водата е измила всичко, и само са останали заглавията. Това нещо е много показателно за онези сили, които действаха и които обсебиха много хора, за да им разрушат нещата. И сега представяте ли си? Библията, с която е работила е унищожена, молитвите, тетрадката, с която тя е работела, защото там са молитвите на Учителя също е унищожена и са унищожени разни още много, много неща за които ние не знаеме.
И в момента нейния архив е разбит и унищожен, и разграбен.
Сега, друго, което искам да кажа, че това което аз в момента получих за сега е напълно достатъчно, за да допълня някои неща и да ги прибавя към онзи материал, който аз съм приготвил, и който материал е готов. Този материал е готов, той е набран и остава последния етап - да се види от Ефросина, и да се подготви за печат. Нейният материал е около два тома от „Изгревът". Този допълнителен материал, който аз получих в момента, аз ще го прегледам и онези неща, които са необходими ще ги прибавя. Защото аз получих един кашон, аз имам един кашон с нейна документация. Този кашон аз получих от Петър Ганев навремето, когато работих върху архива на Пеню Ганев - на бащата на Петър Ганев. Аз тогава като влизах в мазето и там имаше 2-3 кашона и той казва: „Вземи ги вика, това са на Лиляна Табакова." Така че той ми ги даде. Някой влезна в него и той ми ги даде, и аз ги прибрах. И тези кашони бяха при мен. Минаха години, по едно време Божанка пита: „Абе къде са тия кашони?" - „Ами тези казвам кашони Петър ми ги даде. Те са при мен и те са за онова, което аз съм работел с Лиляна Табакова." Така че там тези кашони аз, които получих, единия кашон е с ноти на Лиляна Табакова, които ноти Петър Ганев като музикант и Божанка като музиканти бяха си заделили, но те не можеха да работят с това нещо. Защо? Ами над тези ноти и над този нотен материал в кашона стоеше Лиляна Табакова в Невидимия свят, и тя не разрешаваше никой да работи с него. Ще кажете: „Как е възможно?" Ами възможно е и този, който не е работил с нея и с и с нейния материал той нищо не знае какво значи да ти стои Лиляна Табакова върху главата ти и да стои над тебе! И ако влезне в тебе, направо ще те разруши. Така че аз получих някои неща от Петър Ганев, които аз съм ги тука прибрал, прегледал съм ги и знаех, че те ще ми допълнят онези два тома за които те бяха приготвени за печат.
И друго, което искам да кажа, че никой не би могъл да работи с нейния музикален архив. Защо? Ами те не познават изобщо нещата и дори че са музиканти, те изобщо не познават нещата, не познават целия този процес на работа върху този материал. И за тях това не е нищо. Сега, аз говоря за нещо друго, че този материал - музикалния репертоар не може изобщо да се работи с него и да се прегледа, докато не излезнат тези два тома. Защото тя непрекъснато разказваше за всяка една нейна творческа разработка върху една от песните на Учителя. И разказваше, даваше идеята, плана, концепцията и т.н. Всичко това е описано, извадено на машинописен текст и е въведено чрез компютър, и е подготвено за печат. Така че това първо трябва да се прочете от онези музиканти, които в бъдеще ще работят върху нотния текст. Без тези обяснения от Лиляна Табакова никой не може да работи. Доказателство? Ами доказателството е това, че Петър Ганев като музикант, той не може да работи и той ми ги предаде.
По-нататък, следващия човек, който беше прибрал много неща, това беше Благовест Жеков. Той беше прибрал някой неща, които са му били така интересни: нотни листове, материали - ноти, папки. И тези папки той си ги беше прибрал, беше ми ги показвал. И през януари 2007 г. той ги предаде на Ефросина и на Вихър, и Вихър ми ги донесе. Защо той ги предаде обратно? Защото Ефросина и Вихър в тяхната къща винаги се събират всяка събота в месеца има една работна група, която работи върху музикалния архив на Филип Стоицев. За този музикален архив на Филип
Стоицев аз ще говоря допълнително. Това е една програма, програмата на „Изгревът", която аз задвижих. По този въпрос ще се спра най-подробно. Така че една група музиканти работят върху този архив и благодарение на това, че той също участва като консултант, видя как се работи. Между другото аз му се обадих по телефона и казах, че никой не може да работи върху нотните текстове на Лиляна Табакова, докато не прочете онова, което тя е разказала за всяка една песен, тя е разказала подробно. Без това нещо никой не може да работи, защото няма представа. И поради това, че той работи в тази група, и поради настояването на Вихър и Ефросина, той предаде една голяма папка с нейни нотни текстове. Тези нотни текстове са в момента в хола, стоят и чакат аз да ги прегледам, защото някой неща ще ми потрябват в близките дни. Така че за сега Лиляна Табакова успя да докара при мен всичко онова, което беше останало и на което никой няма кандидат да се занимава с него, защото никой не знае как са нещата. Но се явиха кандидати, които й разбиха и присвоиха нейния материал. Това е положението на настоящия етап.
