Значи това е юни. И след като предадох нещата, нещата що-годе се успокоиха. И по-нататък стана така, че тя също видя, че нищо не става, че се объркаха нещата, и през месец декември аз отидох при нея с Марийка Марашлиева. И тя ми даде пълномощно, и подписа съгласие да използвам магнетофонните записи, и да редактирам текста. Тя ми разреши да публикувам нейните спомени в „Изгревът", заедно с онзи материал, който ми е дала и с магнетофонните записи. И това е датата 03.12.1991 г.
Пълномощно за печат - 3.12.1991
Аз, Цветана - Лилиана Табакова разрешавам да публикува мои спомени в Сборника на Изгрева на Светлото Бяло Братство от Вергилий Кръстев. Да използва магнетофонните записи и да редактира текста.
Подпис: Цв. Л. Табакова 3.XII.1991 г. София
По-нататък как се развиха нещата? Ами нещата се развиха така, че около нея се движеха много хора. Онези, които се движеха около нея, успяха да я настроят срещу мене и тя си прибра нещата.
Следващият етап - тя вече търсеше други хора, които да й отпечатат. Аз съм го описал случая и в „Изгревът" том IV, който излезе през 1995 г., значи преди 12 години има един очерк за Лиляна Табакова от с. 595 до с. 600.
Тука аз съм описал що-годе последователно всички етапи през които се мина и през тези етапи тя предаде материалите на други хора, които да отпечатат.
Те ги отпечатаха. Един от тези музиканти беше Огнян Николов. Той и заедно с един друг от Варна, те отпечатаха нейната школа, след това отпечатаха и други неща и разбиха нейния материал.
Сега каква беше целта? Целта беше първо да ми се попречи на моята работа и на моята концепция. Попречиха ли? Да - попречиха.
Следващият етап беше да разрушат моя контакт с нея. Разрушиха ли го? - Разрушиха. Сполучиха ли? - Сполучиха.
Трето - следващото нещо, което те направиха, те трябваше да ограбят и да разбият целия архив на Лиляна Табакова.
И което е най-интересното: около нея имаше 5-6 души нейни познати, които се въртяха около нея и след като тя стана немощна, те започнаха да прибират част от нейните материали. А те бяха запознати за тези материали от многото разговори на Лиляна Табакова с тях, защото тя обичаше да разказва това-онова, те слушаха. И накрая какво се оказа? -Че онези теми от материали, които аз тука публикувам, при мене не дойде нищо.
Всички тези материали изчезнаха и бяха ограбени. И не дойдоха изобщо при мене. Така че онези сполучиха на онзи етап да разрушат. Това бяха първите рушители на архива на Лиляна Табакова и той изчезна.
