6.2. ПРЕДАВАНЕ НА НЕЙНИТЕ СПОМЕНИ НА 141 СТРАНИЦИ ЗА РАБОТА
Тя не може да ме възприеме мене, аз не мога да възприема нея. И накрая какво се оказа?
Аз веднъж получавам едно писмо, ето то е от 07.01.1991 г., където тя ми пише:
Само Божията Любов носи Истината и пълния живот! Брат Вергилий, желая да участвам в братски музикален сборник и приемам Вашето предложение. Привети! Цветана - Лилиана. 07.01.1991 г„ София"
Значи две седмици след моя разговор месец декември, тя накрая решава. И след като получих това писмо, аз се уговорих с Марийка Марашлиева, отидохме при нея и разговаряхме подробно. И тогава аз отидох при нея, разказах моя план, и тогава тя започна да ми разказва, че тя има разговори с Учителя, срещи с Учителя, материали с Учителя. И аз поисках тя да ми ги предаде, за да мога аз да ги прегледам, и да се запозная с тях. И тя ми ги предаде.
И след като ми ги предаде, тя написа едно пълномощно под №2 -аз съм ги номерирал. И пише следното:
Аз, Цветана - Лиляна Табакова предавам на д-р Вергилий Кръстев моите разговори, срещи с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 страница, за да ги предаде за печат. Като той лично ще финансира напечатването. Ще предам и нотните записи в оригинал „Битието", 12 песни. И останалите 3 песни от Учителя ги пазя досега.
15.01.1991 г„
София, подпис - Цветана - Лиляна Табакова
А свидетел е Фаустина Иванова. Тя беше непрекъснато при нея, тя е пианистка.
И кое е най-интересното? Тя ми предаде този материал и аз в разстояние на месеци наред, аз работех върху него. Как работех? Ами аз го чета и аз си отбелязвам по страници някои неща, записвам ги, отбелязвам ги с номера, защото материала беше написан много телеграфически - сбит материал. И от него се виждаше, понеже тя разказваше някои неща, аз вече виждах, че тя тука, понеже е имала много голям материал в паметта си, няма как да го напише подробно и тя го е написала много сбито, телеграфически. И фактически тя го беше озаглавила на някакви глави, но нищо не се разбираше. Това означаваше, че аз трябва да си отбележа тези неща, които аз не разбирах, да я разпитвам и тя да обяснява.
И сега кое е най-интересното? Най-интересното е, че това нещо аз впоследствие го изпълних и след това в разстояние на 8 месеца аз работех с нея, и правих записи върху нейните спомени. И започнах да записвам нейните спомени още от самото й рождение, всичко, каквото си спомняше като момиче, като млада, като обучение в София, във Франция, цялата нейна кариера. И стигнахме до онзи момент, където започна да се прави коментар на онзи материал от 141 страници, които бяха на разговорите на Лиляна Табакова с Учителят Дънов. И аз изваждах този текст, аз го бях отбелязвал с молив по номера, аз го бях отбелязал в една тетрадка и започвам да я разпитвам. И за да мога да й възстановя паметта, аз четях някои пасажи.
