НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

4.17. Първите концерти след 1990 г.

Вергилий Кръстев ТОМ 31
Алтернативен линк

4.17. ПЪРВИТЕ КОНЦЕРТИ СЛЕД 1990 ГОДИНА


Така че 1989-1990 г., когато дойдоха събитията, те не бяха готови, психически готови да излязат на сцена. Аз бях този, който ги извади на сцената.

Първият концерт, който те искаха да направят, искаха да направят един концерт и някоя се беше намесила, която нямаше никаква представа и понятие. И бяха решили да направят един концерт - благотворителен концерт за някакви си сираци, и т.н. и да събират пари. Виж „Изгревът", том III, с. 376-377.

Аз се намесих най-категорично и им казах: „Ще направим концерт, щом искате благотворителен концерт, ще направим концерт за доктор Миркович, защото той е основателя на Червения кръст в България." Те това нещо не го знаеха. Аз написах една листовка, един обзор подробен какво представлява Доктор Миркович. Тя беше извадена на компютър, прехвърлена на ксерокс и беше раздавана - на този, на онзи.

Но никой не беше я прочел и едва ли можеше да я прочете, защото тогава времената бяха такива, че всички ходеха зашеметени, объркани от този космически вятър на промяната, който беше дошъл. А тази промяна беше точно определена от Учителя, че тя ще стане в 1989 г., както и стана. Ние бяхме свидетели на това. Така че това беше първия концерт на който аз извадих моя инструмент йоника - електрически орган, и на него свиреха Ина Дойнова, Петър Ганев и някои други. Така че музикантите се явиха за първи път на сцена на мой инструмент, който аз съм го купил като съм спестявал цяла година по една лекарска заплата, а моята майка ме хранеше с нейната пенсия. Така че този инструмент е купен и е отгладуван от мен, но е купен в името на някаква кауза и на някаква идея. И проработи! Този концерт бе през месец април 1990 г.

Следващият братски концерт, който трябваше да стане, това беше за годишнината на Георги Куртев. Това беше един концерт-рецитал, който аз исках да направя във връзка с годишнината и реших да го направя в Камерна зала „България". Откупих залата и трябваше Йоана Стратева да свири на цигулка, а Ина Дойнова да свири на йониката, на този инструмент, който аз й бях предал тя да работи с него.

И тогава, за най-голяма изненада, Братският съвет по онова време, с ръководител Илиян Стратев забранява да се явят на този концерт. Представяте ли си?! И аз тогава питам музикантите: „Чакайте бе, вие нали чакате 30-40 години да се качите на сцена? - Ето дойде време. Сцената е готова, салона е готов. Аз съм направил плакати, направил съм покани - изпратени са. А сега тези забраняват. Ама кои са те бе? - Те не са никой!" - „Ама те са Братски съвет." - „Абе какъв Братски съвет бе? -Това са врагове!" И им казах: „Ако вие тръгнете след мене, ще може да се реализирате. Ако тръгнете с тях - вие сте провалени още от сега. И повече няма да се занимавам с вас." И надделя повечето онова, че те бяха музиканти, и искаха да се качат на сцена. Концертът бе на 15 юни 1991 г.

И явиха се на концерта, концертът беше невероятно сполучлив, невероятно изпълнение, понеже те не бяха слушали изпълнение на цигулка и йоника, което е едно невероятно съчетание и невероятно изпълнение на двамата, които бяха отлични музиканти. А пък онази, която подготви и през време на отделните песни рецитираха все мисли на Учителя, и така бяха подбрани и в такъв дух бяха казани, че ние никога след това не можахме да се доближиме до онзи момент и до онази степен, чрез която се изявяваше присъствието на Духът на песните на Учителя на този концерт в Камерна зала „България". Това никога досега не се повтори. (На 25.10.1991 г. концерт в гр. Айтос за Георги Куртев. Виж „Изгревът", том X, с. 661-663.)

Така че след това започнаха моите концерт-рецитали, и така бяха качени на сцената. Така че те отначало не смееха да се качат на сцена и полека, полека те започнаха да се качват. Аз ги качих на моите концерт-рецитали, и така те щяха да се реализират. По-късно те попаднаха под други влияния и всеки почна да работи самостоятелно като смяташе, че това е най-добрата форма да се прояви. Йоана Стратева свиреше на цигулка, Ина Дойнова свиреше на йониката и изпълняваше отделно. Явяваха се на отделни концерти, понякога свиреха заедно.

Друг, който беше музикант, това беше Петър Ганев, който също свиреше на хармониум. В ония години той ръководеше братски хор с негови музикални разработки. И няма да забравя никога, отначало беше пуснал три разработки на един от музикантите на Школата на Учителя - Христо Дързев. И тези разработки бяха съхранявани дълги години от Мичето Златева - Мария Златева. Тя беше ги предала на неговия хор, който той дирижираше ги изпълниха. А те са 3—4 песни отначало.

И всички, които присъствахме стояхме като прехласнати и замаяни! След това те изпяха негови песни с негови разработки. Но такава беше голяма разликата, че всички се умърлушиха. И той видя, че има много голяма разлика между песните на Христо Дързев и неговите, и след това той никога не включи песните на Христо Дързев при изпълнението на онзи хор, който той дирижираше. Видя разликата и не смееше. Той беше прав за себе си. Но ние чухме и видяхме разработките на Христо Дързев.

Така че изявлението и изявата на различни музиканти след това, тръгнаха от моите концерт-рецитали. Те си вече намериха подходящи връзки, започнаха да излизат в чужбина, започнаха да се явяват на различни концерти в провинцията и в София. Но там го нямаше Духът на изпълнението на песните на Учителя! Това всички го виждаха и го разбираха.

Така че в следващия етап, когато аз организирах Концерт-рециталите от 1990 г. до 1998 г. - на брой 20, това бяха концерт-рецитали върху музика на Учителя и извадки от Словото на Учителя по различни теми. И музикантите бяха различни. Аз изобщо не им поставях никакви условия, те си подбираха песните и те си подбираха начина на изпълнението. Обикновено имаше и солово изпълнение на цигулка, на пиано, имаше и камерно изпълнение, имаше на квартет и различни комбинации. Имаше и певици и певци. Така че всеки, който искаше можеше да се качи на сцената, всеки беше поканвай и аз не съм правил никаква забележка на музикантите. Защо не съм правил забележка? - По няколко причини. Първо - аз не съм музикант. Второ - аз исках да бъдат свободни. Трето -да се изявят така както искат и четвърто - смятах, че това са музиканти, които трябва да се уточнят как да изпълняват и какво да правят.

И което беше най-интересното! Аз подготвях винаги сценария, давах го на народната артистка Виолета Гиндева, която безвъзмездно и безплатно беше водещ на всички концерти. И което е най-интересното, че музикантите, когато се явяваха на подиума, те не бяха си определили кои песни да изпълняват. И там - 10-15 минути преди започване те се уточняваха кой кога да се яви, какво да се яви и т.н. Дори някой път имаше спорове. Имаше случаи, където през време на антракта те се чудеха какво да правят и се караха помежду си. Да, имаше такива случаи. Накрая се уточнихме, че трябва предварително да се определят онези музиканти и техния ред така както аз съм определил сценария. И нещата тръгнаха.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ