И така, тези, които бяха изпратени да свършат тази работа ги нямаше. Нямаше ги и те не свършиха тази работа. Или бяха изпратени и бяха се загубили по пътя, или просто не пожелаха да изпълнят волята на Учителя. И така, тези тефтери не ми бяха предадени. Ама може би в разстояние на десет години, когато аз работех с тях, нямаше ден, когато аз не поставях този въпрос. Те само ме оглеждат учудено, и все едно, че аз не съм го казал. Абе казвам: „Дайте ги тези тефтери бе. Защо ги криете, защо ги укривате? Те ще се загубят." И по едно време Мария казва: „Слушай казва, хайде повече да не говориме по тоя въпрос." И край - не ги дадоха!
Мария Тодорова си замина и след това изчезна и нейната Песнарка. Оня майстор Борис я даде на някой. Аз направих грешка, че не я прибрах. А не я прибрах, защото той ме уверяваше, че ще ми я даде, че тя била много скъпа за него. Аз трябваше да сложа една нова Песнарка на това място, където стоеше Песнарката на Мария Тодорова на пианото. Но това не го направих. Допуснах грешка и тази Песнарка изчезна. Ако беше останала тази Песнарка, на нея имаше корекциите и сега можехме спокойно да направиме второ издание с корекциите на Мария Тодорова.
А сега в момента нямаме нито нейната Песнарка, където е отбелязала своите корекции, нямаме и двата оригинални тефтера и двете папки с нотните текстове. Нямаше нищо. Остана тъмнина и тишина!
И сега, кое е най-интересното? Значи, тези два тефтера изчезнаха и двете папки с листовете. И накрая какво става? Ами 1976 г. Мария Тодорова умира, заминава си от този свят. Четири години след това Борис Николов задвижва въпроса с издаване на ново издание, което той го организира и което издание излиза, и се задвижва. Аз научавам, че той работи върху второ издание, защото той работи с някой млади музиканти. Те се похвалват и идват тези неща до мене. И аз отивам при него, и казвам: „Абе Борис Николов, научавам, че ти издаваш ново издание." Казва: „Да, издавам." - „Добре де, как го издаваш?" - Ами казва: „Издавам го така." Ами казвам: „Извади ли двата черни тефтера и двете папки? Намерихте ли ги?" И той ме пита: „Какви тефтери, какви папки?" Представяте ли си?! И аз се оглеждам и се вглеждам в него, и аз виждам, че това не е Борис Николов. Защо? Ами това е оня майстор Борис, който е влезнал в него и който не знае нищо за двата черни тефтера и за двете папки. И той ме пита: „Какви два тефтера и какви папки?" Представяте ли си?! А аз в разстояние на десет години водя борба, най-малко по сто пъти съм поставял въпроса пред Борис Николов и Мария Тодорова да ми се предадат тези тефтери.
И тези тефтери ги няма И в 1980 г., четири години след смъртта на Мария Тодорова, той започва издаването на ново издание на песните на Учителя. Как го издава, аз съм написал в специална касетка и аз съм го отбелязал „Апокрифното издание на Борис Николов". И той прави едно издание, което аз съм описал всичко. Тука преди два месеца работех върху него, разглеждах го и в момента историята е описана в това издание. И което е най-интересното, той работи без тези два черни тефтера, и без двете оригинални папки с оригиналните нотни листове. Защо работи? Първо, защото майстор Борис задвижва тази работа. Второ, той не знаеше, че има два черни тефтера, защото оня - друг е в него. Трето, аз като повдигнах въпроса, той ме гледа учудено. Четвърто Майстор Борис вече се обучава, много пъти аз съм повтарял на него десет пъти едно и също, за да го запомни. И той в момента отива при Мара Славова, и работят върху песните. Той ги пее, тя ги записва. Представяте ли си?! А той не е музикант. А оная е музикантка, която е израснала на Изгрева и знае много добре, че има два черни тефтера, и че има две папки, и че има оригинали. И тя много добре го знае, защото когато това е ставало, тя е от порядъка на 18-20 години. По-късно тя е оженена за Димитър Грива -музикант. Така че тия неща тя ги знае. Обаче, тя е под властта на майстор Борис и каквото казва той, тя го изпълнява.
И накрая какво? Правят едно апокрифно издание, което няма никаква стойност. И всички живи музиканти - три-четири, които бяха тогава, го отхвърлиха. Но той има една изключителна историческа стойност за кое? За да се покаже, че това не е работа на Борис Николов. А това е майстор Борис. Този майстор Борис е същия, който направи най-голямата беля на Мария Тодорова. А каква беля? Ами когато издават Песнарката на Мария Тодорова и когато онези, които са били нейните противници издигат вой, че това не са песни на Учителя, тогава тя иска да ги извика по групи по десет души групи, и в разстояние на един месец - тридесет дни, ще минат триста човека. И като на всеки десет души тя ще им покаже оригиналните два тефтера, и оригиналните песни да ги сравнят, че това е по оригинала. Това тя решава, обаче майстор Борис се намесва, маха ръка и казва: „Песнарката е издадена и никакви такива работи!" И той й попречва. Ако бяха минали тези триста човека и видели оригиналите от черните тефтери, и ония другите две папки, щяха да млъкнат.* Не само да млъкнат, но да занемеят завинаги.
(Виж „Изгревът", том 1. 1993, с. 190-194; том 1. 2. изд. 2011, с. 220-224).
И, което е най-интересно! Онези музиканти, които са вписвали тези песни в двата черни тефтери, те също се явяват врагове на Мария Тодорова. Защо? Ами защото Мария я е издала Песнарката, а те не са я издали. Там е целия въпрос - въпрос на завист, на озлобление, че друг е свършил тая работа, а те не са свършили нищо. И се явяват врагове.
Така че майстор Борис прави една фатална грешка, а това не е грешка, защото майстор Борис се движи от онзи, който проваля цяло Братство. Това му е задачата. Втората задача, 1980 г. прави това „Апокрифно издание", без двата черни тефтера и без това нещо. И когато аз го питам: „Какво стана с тефтерите? Ето - издал си издание, не си работил по оригиналите. Дай ми тефтерите." А това е 1980 г., той още е в съзнание. Т.е. от десет срещи при Борис Николов, аз два-три пъти срещам истинския Борис Николов. С него нямам принципни различия, уточняваме се по всичко. Следващият път като отида, Борис Николов го няма в тялото му, а в тялото е майстор Борис. И почвам да го обучавам, и да му разказвам това, което сме решили с майстор Борис. И почвам да му повтарям: първо, второ, трето, четвърто. Накрая си спомням, беше с мене една от музикантките и казва: „Ами ти казва защо му повтаряш едно и също нещо два пъти?" Ама казвам: „Чакай бе, това не е Борис Николов." - „Как така?" - „Ами я го погледни бе, погледни му очите, погледни му гласът, нали си музикант. Ами това е майстор Борис бе, който провали всичко." И което беше най-интересното: предния ден беше Борис Николов, следващия път не беше Борис Николов. Обаче й казвам: „Ти запомни ли аз какво говорих с него?" - „Да, помня." - „Помниш ли, че аз засегнах еди кой си въпрос?" - „Помня." - „Хайде сега ще направиме опит, аз ще повдигна този въпрос и ще видиш, че той нищо не знае и нищо не си спомня." Аз го повдигнах и той казва: „Не, не си спомням и не сме разговаряли за това." Поглеждам към нея и казвам: „Убеди ли се?" И онази не казва: „Убедих се." Тя гледа и не може да повярва на очите си, тя изобщо това нещо, не е запознато за нейното съзнание, и тя не може да го проумее. Това е нещо много далеч от нея. Представяте ли си?! Казвам: „Убеди ли се бе? Ето ти доказателство." Има ги доказателствата и пак не вярва. Така че този провали всичко и последния финал беше, че тези два черни тефтера изчезнаха. Няма ги и досега, към 2014 г.
Доказателството, че Борис вече не знаеше къде са тези два черни тефтера и тези две папки. Ако ги знаеше, той 1980 г., четири години след смъртта на Мария Тодорова, той щеше да ги извади. Така че какво излезна? Излезна че се сбъднаха всички ония планове на ония сили, които искаха да няма следа от песните на Учителя, да се променят песните на Учителя и да изчезнат всички доказателства, че тези песни са Негови, че ги е имало и че ги е дал. Ето това се изпълни точ в точ. Този израз е много хубав. Значи от точка до точка. Така че днес тези два черни тефтера ги няма, няма ги и оригиналите. А причината е в Борис Николов и в Мария Тодорова. И в двамата!
Ще отговарят и пред Бялото Братство и пред Черното Братство, защото те съставят Изгрева.
А Изгрева бе мястото за срещата на човешките души с Великия Учител на Вселената и с Бога.
