И така, след този дълъг увод, който беше разказан от мен, идва момента и времето, когато аз започвам да разказвам последователно за историята на песните на Учителя Дънов.
1). Първи етап с думи: Първият етап включва онези времена преди 1900 г. и по-точно непосредствено след Освободителната Руско-турска война (1877-1878 г), когато България се освобождава от турското владичество.
По онези години се създават т.н. духовни групи от възрастни жени и от по-млада възраст, които са посещавали до онзи момент онези построени църкви, където се е извършвала църковна служба от свещениците. След тези църковни служби те се събират по домовете, и започват т.н. молитвени събрания. В разстояние на няколко часа те изпълняват молитви - онези молитви, които са в т.н. молитвени сборници на църквата. Пеят песни и това са църковнославянски песнопения. И това продължава 5^6 часа, дори цяла нощ. И обикновено се събират по два пъти в седмицата, някой път и един път, но тогава те си слагат бели кърпи на главите, за да бъдат бели сестри. Защо са слагали бели кърпи? Слагали са като знак на чистота. Това е първия етап. За този етап споменават онези възрастни сестри, които аз съм заварил и които като млади момичета са посещавали тези събрания. Пример - това беше Мария Младенова, която разказваше как са се събирали тези групи в гр. Сливен.
2). Следващият етап се заключава след идването на Учителя Дънов от Америка, когато той пристига. Той няколко години е постоял без никаква дейност. Но след като слиза Духът през 1897 г. върху Него и той става Учител на Бялото Братство, тогава той започва да обикаля България по градове. Изнася сказки по френология и той измерва черепите на българите на онези желаещи, като носи със Себе си едни специални формуляри, на които отбелязва всеки един размер. А тези размери са от порядъка на 15 размера, отбелязани със сантиметри. И след това тези френологични карти накрая Учителят дава своето заключение, и им ги връчва.
Това той го прави в разстояние на 11 години и дори аз сега като работих, намерих едно изказване на Учителя по този въпрос как е измерил стотици български глави. И по този начин той разбира с какъв материал ще работи. Но той още не говори Словото, защото не е дошла 1912 г. Чак когато идва 1912 г. и, когато Христовия Дух влиза в Него, тогава Той започва да дава Словото на Бога. Докато не влезне Христовия Дух, Той не може да говори за Словото, защото Святият Дух е Този, Който носи Словото. Това нещо е отбелязано в „Изгревът" том XIV и другите томове по този въпрос.
Така че Учителят Дънов като обикаля провинцията, той заварва тези групи - духовни групи, които Го поканват. Той прави контакт с тях. И което е най-интересното, той им препоръчва да четат Евангелието. Те се учудват, че той им дава задача да четат Евангелието. И понеже неговия контакт с дадени хора, тези които го поканват след неговите събрания, които той провежда (френологически събрания) на различни теми по различните градове, някой от тях го поканват по домовете. Той прави френологични изследвания, помага на някой, лекува някой, дава съвети, пророкува, дава напътствия.
И постепенно виждат, че този Петър Дънов не е нещо необикновено, а той е нещо повече от необикновено!
Той е един пътуващ пророк, пътуващ лечител и човек, който се разпорежда със съдби на хората, ръкополага съдби на хората. Така че, той дава стихове и препоръчва стихове, които по-късно стихове от Евангелието, Той ги пише на лист хартия и дава първите наряди. И така тези групи започват да четат Евангелието по стихове След това те продължават да пеят и да се събират, да пеят църковнославянските песнопения, да се молят, но четат и тези стихове от Евангелието, които са препоръчани от Учителя Дънов. По този въпрос аз съм писал на много места в „Изгревът".
И кое е най-интересното? Най-интересното е, че в момента официалната църква смята, че присъствието на Петър Дънов е свързано с евангелизма, защото те знаят, че Той е бил в Свищов в този Колеж на евангелистите-методисти. Той е бил на обучение по тази линия на методистите-евангелисти седем години в Щатите. Посещава техните колежи, връща се и за тях той е протестантин, който единственото му остава да върви, да проповядва Евангелието, и да върви по тази линия. И те отначало смятат, че Той е един от тези проповедници. И когато той започва да организира групите, първите атаки на църквата срещу него, и срещу неговите групи е това, те ги обвиняват, че са станали евангелисти.
А евангелистите като движение, то вече е организирано и каква е историята на това движение, аз съм го описал и съм направил специален том, а това е „Изгревът" том XXIV. Това е втория етап, където се пеят песни на църквата, четат се от техните молитвени сборници молитви и трето вече се проучава Евангелието по програма на Учителя в т.н. наряди.
3). Третият етап вече е другия етап, когато се откриват съборите - съборите от Спиритическата верига. И тези събори започват, и те са описани в Протоколи, и те са публикувани в „Изгревът" том XI и том XII тези наряди за съборите, и са публикувани самите Протоколи от съборите. И там виждаме в самите Протоколи, че на тези събори са се изпълнявали църковнославянски песнопения. И това е третия етап, в който те изпълняват църковнославянски песнопения.
Ето защо аз в „Изгревът" том XXII подготвих един материал за историята на тези църковни песнопения, и защо са изпълнявани. Там е описана цялата история. И в другия раздел аз съм описал всяка една песен кога се е изпълнявала, в кои години. Така че този материал е подготвен и всеки трябва да прочете този материал, и да се запознае. А по-късно, аз вече имам програма по него, тези песни в момента, аз съм подготвил в една папка към 18 песни по оригинала.
Следващият етап, Ставри Ангелов ще проучи в различните библиотеки да намери останалите песни, които са отбелязани в тази моя публикация, да се извадят на копие и да се подготвят. След което ще се предадат на нашата певица Спаска Панайотова, която пее в църковнославянски хор да се подготви репертоар.
Следващият етап - аз ще подготвя сценарий, който ще бъде изваден от тези събори. И накрая ще дойде време да изпълним концерт-рецитал по песните, които са изпявани по съборите на Синархическата верига по оригинала, по сценарий от мен.
И най-накрая ще има и фотоизложба, която ще подготвя. И ще бъде сложен Антиминса, ще бъде сложен Неръкотворния образ на Христа, ще бъдат сложени портретите на Константин Дъновски в неговите църковнославянски одежди като свещеник. И така ще бъде подготвена една фотоизложба, специално пригодена за тази тема.
И накрая ще публикуваме тези песни, и още по-накрая - ще ги издадем на компактдиск. Значи това нещо аз съм го задвижил. Но това съм го задвижил аз, а не някой друг. Вече съм публикувал в XXII том, в момента съм задвижил целия сценарии и нещата живот и здраве тази година есента ще бъдат реализирани.
4). А следващия етап - четвърти етап е етапа на евангелските песни. Тогава при събиранията, които са в провинцията и в София Учителят включва доста евангелски песни. А той много добре ги познава, защото се е движел по линията на Евангелската методистка мисия в София и в Америка. И той познава много добре тези евангелски песни, защото той ги е изпълнявал и на цигулка. И тогава той препоръчва четири-пет песни. Те се научават и се изпълняват.
Аз заварих поколението, което по времето на Школата на Учителя са изучавали и знаеха освен църковнославянските песнопения, така и евангелските песни. Така че в този том - XXIV аз ще публикувам четири евангелски песни, които Учителят е препоръчвал.
Обикновено в писмата си до своите последователи, той някой път цитира и дава номерата на някой от тези евангелски песни. А защо номера? Ами защото от 1923 г. излиза един сборник със заглавие „Духовни песни". Това е издание на Евангелската методистка мисия в България и там са публикувани всички евангелски песни, а те са стотици на брой. И Той е избрал подходящи песни, и Той ги дава по номера, защото всички песни в този сборник са отбелязани по номера. И така, те намират номера, разучават го и започват да ги изпълняват. Те са три-четири песни, които аз в том XXIV ще ги извадя на ксерокс.
И което е най-важното, там е и най-голямото откритие - песента „На Учителя покорен аз ще служа до конца". Тази песен, която е най-популярна, тя е много мелодична, много красива и по времето на Школата на Учителя се е пяла от всички както от 1945 година до 1990 година, така и от 1990 година до 2007 година. Но никой не знае, че тази песен е евангелска песен. Тя е от американски автор. И когато тази песен е публикувана в песнарката „Духовни песни" от 1923 г. И което е най-интересното, думите на тази песен са публикувани. Те са на Елена Казанлъклиева. И там е отбелязано, че е от непознат автор. Но в момента аз ще публикувам както онази песен, която като песен със заглавие „На Учителя" е публикувана в песнарката от 1921-1922 година като песни на Бялото Братство. На същата страница до нея, ще публикувам и този нотен текст на сборника на евангелистите. И да се направи сравнение, че това е една и съща песен. Така че онова, което пеят днес последователите на Учителя, те не знаят, че това е евангелска песен, а са думите на Елена Казанлъклиева. Това нещо е описано много добре и това нещо е описано и показано. Аз ще го включа в том XXIV, аз съм го включил и в онзи материал, който съм подготвил за братските песни.
Виж „Изгревът", том XXIV, с. 435^36; с. 439^42.
5). Следващият етап, това е вече пети етап - братските песни,
които се пеят по съборите. Сега, тука е важно да споменем няколко етапа. Първо тези т.н. братски песни, аз съм описал цяла история на братските песни, но те има няколко етапа, които трябва да споменем.
Първо това са песни, които са давани по мелодия на Учителя Дънов и текст на Учителя.
Второ - това са песни, които са давани мелодията от Учителя, а текста от ученик.
Трето - това са песни по идея на Учителя като музикален текст и текст от ученик.
И четвърто - това са песни на ученици и текстове от ученици.
По-късно Учителят Дънов е подготвил издаването на този сборник на братски песни от 1921, 1922 година, с подходящи илюстрации на корицата и на първата страница.
И най-интересното е, че там не са отбелязани авторите. Ама не са отбелязани! А онези, които са подготвили тези песни, това са онези музиканти, които са капелмайстори. Това са обучени хора, но защо не са отбелязали имената на тези хора? На някой места са отбелязани само дадени букви, и нищо повече.
Така че в момента в това издание, което аз съм подготвил, съм отбелязал онези имена, които по една и друга причина аз успях да открия. Така че в това издание, което ще бъде за братските песни, са включени и някой други песни, които тогава не са публикувани.
И най-интересното е, че за историята на тези братски песни никой не може нищо да разкаже.
Тези, които бяха от Школата на Учителя първото поколение, които са работили по тези песни, те нищо не дадоха като исторически данни.
Следващото поколение от времето на Школата - също нищо.
Трето, когато идват да правят тези Песнарки на Учителя - от песнарките на Мария Тодорова от 1947 г., отбелязали са по един-два реда, не са отбелязали нищо по няколко причини. Смятали са, че това не е толкова важно и второто - нямат никакви данни. Това са причините.
6). Сега, в момента идва следващия етап. Следващият етап, това са песните на Учителя, които са включени някои в сборника на братските песни.
Те са обозначени от мен в приготвеното от мен второ издание.
Второ - с отварянето на Школата, той, Учителят започва да дава повечето от своите песни и то в Общия окултен клас.
Трето - днес ние знаем за тях, за тези песни по онова, което е публикувано в различните лекции, главно на Общия окултен клас, както и някой в Младежкия окултен клас. И то са публикувани много малко данни - това, което Учителят споменава. И което е най-интересното -стенографките, които са стенографирали този материал, те не са били музиканти, и те обикновено отбелязват: „Учителят свири песента или Учителят повтаря" и т.н. и т.н. Това всеки може да си го прочете. И са записали онова, което дава Учителят като един кратък коментар. И това нещо е разхвърляно по различни томове.
И най-накрая, при издаването на Песнарката на Мария Тодорова отзад има коментар на песните. И там са отбелязани с няколко реда това, което са знаели - коя песен кога е дадена и къде се намира - в Общ окултен клас. И те са обикновено в Общ окултен клас първа година, най-вече са втора година, трета година и т.н. И по този начин човек може да се добере до тези исторически данни при положение, че той реши да ги извади. А за да ги извади - това е един много труден етап, за който ще говорим по-късно.
7). Следващият етап - седми - Как са записвани песните на Учителя?
Песните на Учителя са записвани първо от онези музиканти, които са били военни капелмайстори. Второ - първото поколение музиканти, които идват в България са обикновено чешки музиканти. А чешките музиканти са били музиканти, защото са от времето на Австро-Унгареката империя, и там в тази империя в онази епоха се държи много на музиката - на класическата музика. И там в онези среди, в техните гимназии се изучава много музика. И тези, които идват в България да работят като учители по музика, те са вече подготвени музиканти. Обикновено тези, които идват, са повечето мъже и те биват насочени от държавата да обучават военните оркестри по духова музика в съответните гарнизони. Така че това са първите музиканти - военни капелмайстори. И от 1900 г. до 1920 г. тези военни капелмайстори, в разстояние на 20 години, те подготвят всички военни духови оркестри във всички гарнизони. Няма как, България преминава през Балканската война, преминава през Междусъюзническата война, минава през Първата Световна война, обаче всеки полк има духова музика. А един полк е от порядъка на 2 000 души. Всяка една дивизия, тази духова музика е по полковете. Така че там има по 10-15 души музиканти, които сутрин свирят военните маршове по време на развод, по време на атака, след атака. Те си имат специален порядък за изпълнение на тези военни маршове.
8). Следващият етап е, че тези първи капелмайстори подготвят своите ученици и когато идва 1922 г. те постепенно, постепенно започват да работят с Учителя. И това са хората, които подготвят или записват песните на Учителя, и това са хората, които са подготвили братските песни - сборника от 1921-1922 г. Първо е била първа част, е публикувана 1921 г., втора част - 1922 г. Впоследствие ги събират и ги подвързват в една книжка.
Така че следваща точка е, че някой път тези музиканти идват при Учителя, Той им дава задачи да напишат някой песни по негов текст или по негова идея. По-късно те донасят песните. И имената на тези капелмайстори са Атанас Ковачев, Калудов и др. Но което е най-интересното? Те не са отбелязани в т.н. „Песнарка - Братски песни". Но те са хората, които вече работят с Учителя Дънов тогава, когато той започва да дава песните на Школата от 1922 г. до 1944 г. По онези години няма готови музиканти на Изгрева.
Ще ви кажа нещо друго: онези музиканти, които идват в Школата на Учителя, ама те още не са обучени като музиканти. Ще ви дам пример с Мария Тодорова. Ами тя идва във времето на Школата на Учителя 18-19-20 годишна. Ами тя още не е завършила Музикалната консерватория. Тя е посещавала различни частни учители. След това я приемат, после прекъсва и т.н. И в момента между 1900 до 1922 г., ама ние имаме войни -имаме Балканска война две години, две години Междусъюзническа война, четири години Първа световна война. Така че онези от 1912 г. до 1920 г., той няма къде да се обучава - всичко е затворено и всичко е на фронта.
Така че, за да може да се обучи един музикант първо, трябва да има подходяща среда, второ, трябва да има къща, да има родители, които да го издържат, родители, които да плащат частни уроци на тези чешки музиканти. След това, трябва да имат пари да си купят пиано. Това пиано трябва да бъде поставено в голяма стая - в хола, на партера, както са били онези къщи по ония години. И трябва да бъде изградена къща. Така че израстването на един музикант е много трудна работа. А за да се оформи като музикант, той трябва да има пиано. А пианото струва скъпо. И от 1900 г. до 1922 г. в София има 20-30 пиана. И това са купени от заможни хора, и техните дъщери трябва да бъдат научени да свирят по някоя и друга пиеса от популярни автори, валсове на Йохан Щраус и т.н.
Така че създаването на тези музиканти до 1922 г., е много трудно. А от 1922 година нататък, Учителят им дава задача. Каква задача? -Всеки, който е в Школата му, да се научи да свири на даден инструмент. И по-късно, когато те идват на Изгрева, във всяка една барака всеки един човек започва да изучава даден инструмент, и най-вече - цигулка. Така че по времето на Школата на Учителя, се подготвят няколко музиканта. Това е Ирина Кисьова, а тя е дъщеря на чешкия капелмайстор Спол Хенри Споусек. Той е капелмайстор, неговата дъщеря Ирина, която е пианистка, тя се омъжва впоследствие за Иван Кисьов, и затова се казва Ирина Кисьова. Така че някой се записват да изучават музика в Консерваторията. Това са Мария Тодорова, Мария Златева.
