И сега идва един друг въпрос, за т.н. братски песни. За мен братски песни са онези, които са установени по този списък от 34 песни, които са издадени 1921 г., които се преиздават 1947 г., като една-две песни се махат по различни съображения. Например „Великото славословие" и „При източника". Тия две песни се изключват.
И в момента след заминаването на Учителя, след като се издават тези песни, вече се явяват други хора, които създават свои песни. Те са автори на свои песни и искат да ги причислят към т.н. братски песни. Един от тези автори е Марин Камбуров. Той има към 300-400 песни. Това е негово лично творчество. И аз имам своето категорично становище -това е негово лично творчество. Това творчество, трябва да се издаде. И което е най-важното, аз направих на времето един Концерт-рецитал, където се изпълняваше от една певица, и се изпълняваха песните на Марин Камбуров. И което е най-интересното, аз извиках дъщерите на Марин Камбуров, обаче те не останаха много доволни от изпълнението на певицата, и не бяха доволни, защото те не ги изпълняваха. Аз ги помолих: „Ако искате, качете се и пейте."
Но, което беше най-интересното - аз това нещо го направих. Така че той има доста песни и смятам, че част от тези песни те са ги записали. Това е негово лично творчество. Но това не са братски песни.
Сега между другото по времето на Учителя, по времето на Школата там в Пловдив и в Преслав, където той е, където са живели - почти всички пеят неговите песни. Те не пеят песните на Учителя, а пеят неговите песни. Защо неговите песни? Ами защото им харесват, те са мелодични. Така че те вече имат друга Школа. Ама те пеят други песни, те не пеят песните на Учителя, те пеят песните на Марин Камбуров. Така че това е единия въпрос. Вторият въпрос - от 1945 г. до 1990 г. се явяват и други автори, които създават свое лично творчество и казват: „Ама това са братски песни." И сега, което е най-важното, в последните издания се опитаха да пуснат някоя песен на Мария Тодорова, на този, онзи.
И което е още по-важно, се опитват на концертите да ги пуснат. Ама казвам: „Чакайте, това не са братски песни." - „Ама как така?" - „Ами добре де, вие знаете ли, виждали ли сте тази Песнарка от 1921 и 1922 година, която е издадена?" И което е най-интересното, самите музиканти не знаят, че има такава Песнарка. Първо те не знаят, второ - не са я виждали. И трето - те нищо не знаят за нея. Четвърто - те евентуално могат да се ориентират по братския коментар от Песнарката на Мария Тодорова от 1947 година и там от онези братски песни, които са включени. И нищо повече.
Така че въпросът с братските песни стои така: онова, което е публикувано от 34 песни и онова, което аз съм подготвил още десетина песни, които са в оригиналния списък от 1921, 1922 година, и които музикални текстове като оригинали аз притежавам. Но те тогава не са били включени по различни съображения. Вероятно ги е затруднил обема. Аз в момента ги включвам в това издание, което аз съм подготвил. Сега, това издание аз съм го подготвил, аз съм подготвил и коментара към всяка една песен. Така че без този коментар, който аз съм подготвил към всяка една песен, не може да се пристъпи към издаването на тази Песнарка - новото издание на песните на Всемирното Братство. Това е фактически ще бъде трето издание, защото второто издание е от 1941 година.
Така че без моя коментар, който аз съм направил тука в разстояние на 14 страници, не може да се пристъпи към работата и оформянето на едно ново издание. Изключено! Единственото, което аз трябва да направя е да включа някой текстове от Словото на Учителя, които да се прикачат към някой от песните. И това ще бъде Слово на Учителя от различни беседи по онези години, където даден текст от дадена песен ще може да се разясни по-добре от това, което Учителят говори по даден проблем.
Така че аз вече направих първия опит. Той е сполучлив, но не ми достигна време и не ми достигнаха сили да приключа. Но това ще бъде направено при едно друго време, когато ми се отпусне отново време и когато ми се отпуснат и сили. Така че аз в момента мога да смятам, че т.н. „Песни на Всемирното Братство" вече ще имат ново издание. И то трето издание, и то издание по оригинали. И което е най-интересното, тези музикантите, новите музикантите ще имат възможност да преценят познанията на онези от 1921, 1922 година, където освен че са записвали песента, но има там хармонизации, има и за сопран, за тенор, за бас, има за цигулка, има за пиано. Така че онези хора, които са работели, са били музикално подготвени. А какво представляват техните хармонизации, това вече ще преценят онези музиканти, които ще работят при оформянето на новото издание. Но аз смятам, че всичко онова, което е съхранено досега, трябва да бъде включено в това ново издание.
И сега, което е най-интересното? Най-интересното е, че Вихър и Ефросина донесоха някой други автори, и други папки на материали. Аз ги прегледах, опаковах ги и от там открих към десетина оригинални текстове, които аз успях да ги прибавя към оригиналите. Също ги извадих на ксерокопие и ги прикачих към съответните папки.
И сега друго, което е най-важното - аз всички оригинали съм ги сложил в папки, сложил съм ги в найлонови пликове, в едни големи твърди папки, и съм ги завързал. Така че няма възможност да се загубят, и няма възможност да изчезнат.
И другото, което трябва да се направи е да се предаде на работната група, която да подготви изданието.
