22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност
Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново. Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах. Не им харесаха отговорите. Затова ме заведоха долу в мазето до пещта и отвориха вратата. А вътре такава жарата, като тази в печката, но само че там е грамадна пещ. И ми казват: "Виждаш ли тази пещ? Знаеш ли, ако искаме ще те вкараме вътре?" Аз поглеждам началника и казвам: „Ако е Божията Воля - може. Но виждам, че това не е Божията Воля." Онзи отново ме заведе горе. Прочете написаното на хартията от мен и ме пусна. Този човек след това противниците му го убиха и го изгориха в същата тази пещ."
Аз седя пред Еленка и слушам. Печката пред мен се превърна изведнъж в пещ. Отдалечавам се от нея. Отивам в леглото си. Навън е студено. Мразовита нощ. Аз не мога да заспя от страха пред пещта. Сутринта съм заспал.
Събуждам се и викам: „Жив ли съм?" Опипвам се. Имах чувството, че и аз горях тази нощ в някаква пещ. А какво ли е чувствал тогава Учителят, не зная. През тази пещ на „Обществена безопасност" преминаха много българи. След това дойдоха други българи, които прекараха предишните свои противници в същата пещ, като промениха името й от „Обществена безопасност" в „Държавна сигурност". Така че тази пещ работи през времето на Учителя и след неговото заминаване. Тази пещ създаде голяма карма на българския народ и тази карма трябва да се изплаща от същият този народ.
