Сега, което е най-интересното, аз се коригирам - в Песнарката на Мария Тодорова не е отбелязано абсолютно нищо кой е участвал, кой е дал тази песен. Аз направих грешка. Но в книгата „Учителят" и книгата „Седемте Рилски езера" са указани техните имена. И сега, отиваме по-нататък. Обикновено, когато се дава някаква песен от Учителя, Той ги е давал при различни положения - някой път на лекция, някой път в частни домове, някой път на самата поляна или в Салона. Има най-различни начини да бъдат дадени тези песни и те се дават точно в строго определено време, когато онова същество, което носи песента идва, и я дава. И сега Учителят я научава, и след което Той я изсвирва, и трябва да има някой от музикантите които да я запишат. Те я записват, след това я показват на Учителя. Учителят я поглежда, одобрява я и казва: „Сложете я към папката." Тогава отначало има една папка, в която се слагат тези листове. В последствие има втора папка. И тези две папки постепенно се пълнят. Но идва един момент, когато тези листове започват да се раздават насам-нататък. Учителят научава, скарва се на тези, които държат тези две папки и нарежда да се препишат тези листове в един тефтер - голям тефтер. Намира се един голям тефтер, една голяма тетрадка, която била с черни корици. И от там идва нейното име „Черният тефтер". И на този тефтер са преписвани тези нотни листове от тези две папки. И обикновено, които са записвали, това са Мария Тодорова, това е Катя Грива, това е Ирина Кисьова, това е Кирил Икономов. И някой от другите музиканти са записвали, затова трябва да има различни почерци в тази Песнарка.
Един път така се оказва, че дошъл някакъв музикант от града, поискал тетрадката и тази, която държала тетрадката - Катя Грива дала тетрадката на онзи музикант в града. Учителят като научава вика Катя, вдига страшен скандал, скарва се и я изпраща да вземе тетрадката. Отива в града Катя Грива, обаче онзи, който е взел тетрадката да я преписва не иска да я даде. Защо? Защото още му трябва. И тя му казва: „Ама тази тетрадка е на Учителя, тя не е твоя." Той казва: „Какво като е Негова, аз сега съм я взел. На мен ми трябва." И Катя плаче, кара се, разправя се. И накрая с големи разправии и скандали тя взима тетрадката, и я носи на Учителя. Учителят бил много недоволен от цялата тази работа, и нарежда да се препише в още един тефтер. И той се преписва този тефтер.
И което е най-важното, този тефтер е съществувал, и тези два тефтера са съществували. И когато започва работата по издаването на нова Песнарка след 1947 година, създава се една комисия. И тази комисия, трябва да работи с оригиналите. Но поради това, че Кирил Икономов е издал песните на Учителя по времето на Учителя, и той е бил един от тези, които е бил против издаването на нова Песнарка, и особено, понеже се движи от Мария Тодорова, те са били в много обтегнати отношения по много причини. И което е било най-интересното Учителят извиква Мария Тодорова, подхвърля й двете книжки, издания „Песни на Учителя" от Кирил Икономов, те са със синя подвързия и казал: „Отиди и намери грешките на Кирил Икономов." И това е било нареждане от Учителя към Мария Тодорова, това е била и задача, която тя трябва да прави. И тя започва да работи. И което е най-интересното, тя работи с оригиналните два тефтера, и с двете папки с онези листове. Но това нещо аз съм го разказал и тя го е разказала. Аз съм го записал и то е издадено в I том, и II и III том, IV том и V том. Всичко там е написано.
Идва един момент, когато започват големите скандали. И за доказателство Мария Тодорова изважда тези оригинални листове, за да ги покаже, че тя не греши. След това тя изважда тези два големи тефтера, показва ги. Но реакцията била много голяма и борбите са били много големи. И когато излиза вече, и се отпечатва Песнарката на Мария, реакцията е била невероятна. И тогава Мария Тодорова е имала желанието, тя много пъти ми е разказвала, имала е желанието, понеже двата оригинални тефтера са били при нея, както и двете папки с оригиналните листове, тя искала да извикват по 10 души всяка вечер, и за да им показва изданието. На всеки да подарява по една книга от Песнарката и да им показва оригиналите, за да се убедят, че в момента това, което е отпечатано отговаря на оригиналите в двата тефтера, и на оригиналите от нотните листове от двете папки. Но Борис Николов се противопоставя и казва: „Няма нужда, това е публикувано!" А това фактически е бил оня майстор Борис, който е влезнал в него и който е разрушил всичко. И Мария Тодорова казва: „Той ми направи най-голямата беля!" И започват противопоставянията, разправиите.
Аз, когато дойдох на Изгрева и пристигнах на Изгрева, онези, които са били по онези години, нали, много от тях бяха починали, измряли, друга част бяха вече от порядъка на 65-70 години. Така че аз ги намерих, когато бяха преминали големите бури, големите събития от 1958, 1959 година, големите процеси срещу последователите на Учителя и Братството на Учителя, когато беше вече всичко разрушено. Аз заварих тези хора вече, не че бяха се примирили, но те бяха в момента с вързани ръце и с вързани крака, и нищо не можеха да направят. И тогава аз се задвижих, и исках да ми се предадат тези два тефтера, и тези две папки с листовете.
И сега, всичко онова, което разказвах дотук, трябваше да го разкажа, за да знаете каква е самата история още от самота начало. И тези два тефтера съществуваха. И това е годината - 1970 г. Аз в момента работя с Мария Тодорова и с Борис Николов. Аз искам да ми се предадат двата тефтера. Те не казват, че ги няма, но ми казваха, че били дадени на някой познати, които ги пазели и те се намирали около Бистрица, в Симеоново. Казвам: „Добре де, дайте ги, тези тефтери ми ги предайте на мен. Аз работя с вас. Аз съм друго поколение." Обаче, те не ги даваха. Защо не ги даваха ли? Ами защо не ги даваха? Те смятаха първо, че ще живеят вечно, второ - те не искаха да ги дадат, защото в момента като ги дадат вече, те отиват в други ръце. И те смятаха, че могат да довършат работата. Нищо не можеха да довършат, защото те бяха изпепелени. Те бяха унищожени след тези големи борби и те нямаха никаква концепция. Тяхната представа за братски живот беше нещо погрешна според мене. Тяхната представа за Братството за мене също беше погрешна. Изобщо всичко, което те правеха, нямаше нищо общо с Школата на Учителя. Това беше мое виждане. Аз бях сам, те бяха стотици. Това е положението, което аз заварих. И накрая не ми дадоха нищо.
И така стана, че през 1976 г. Мария Тодорова почина. Минаха се някоя и друга година, аз също исках, настоявах да ми се предадат тези два черни тефтера с оригиналните песни на Учителя, както и двете папки. Тогава продължаваха обиските. Всеки месец в София имаше някой обиск от Милицията. И при този обиск се взимаха всички беседи на Учителя, и други материали на пишеща машина, и други материали, и се унищожаваха.
