Днес е 14.12.2006 г., ден четвъртък, часът - 11 часа. Вчера, след като приключих записа, обадих се на Ставри Ангелов - онзи, който беше прехвърлил магнетофонния запис на нотен текст. И той е син на Ефросина, и аз с него работя. Обадих му се, обясних до кой етап съм стигнал във връзка с реализацията на концепцията. Обясних му всичко и трябва до края на годината да приключиме с този въпрос по онзи план, който аз съм отбелязал в папката като концепция. И той сподели нещо много интересно, и казва: „Прави ми впечатление като слушам записа, че нещо й има на пръстите - някакво противодействие има. Има нещо на пръстите на ръката при свиренето на песните." И аз му казвам: „Ами да, има." Казвам: „Чакай! Тя в момента има непрекъснато пристъпи от остър ревматизъм. И нейните пръсти са подути. Нейните длани са подути. Гривнените стави, тука китките също са подути. Те са зачервени. Ами те са схванати, тя не може да свири, и дори когато е извън пристъпа, нали пак са подути пръстите, гривнените стави и т.н. И аз преди всяко отиване, аз най-малко половин час разтривам нейните пръсти - пръст по пръст, длан по длан, гривнена става по гривнена става, една след друга, китките, лактите. Разтривам я, тя отначало се мръщи, плаче - болят я. Постепенно, постепенно всичко се отпуска, за да може тя да седне да свири на пианото. И аз винаги казвам: „Може би казвам, ако беше на 30 години щеше да изсвириш много по-добре, отколкото сега на 72 г. Но поне ще остане нещо, за да се види какъв е духът на песните." А това може много добре да се разбере, защото това се запечатва, етерния двойник се запечатва. И всеки, който е музикант по дух, той веднага схваща нещата. А техническата част на изпълнението отива на заден план.
Е, това беше най-важното, което трябваше да упомена. Затова като се слуша самия запис, вижда се от всеки пианист, че там има нещо на нейните ръце и не става изпълнението така както трябва да бъде. Там е причината. Но това, което е записано не е малко!
Сега, искам да разкажа нещо много важно. След като си замина Мария Тодорова, една седмица ли, две седмици ли след това, аз отивам при Борис Николов и казвам: „Абе дай да прегледам нейните неща и да ги подредя." Той се съгласи и аз започнах да преглеждам онова, което тя имаше като архив, като неща. Първото нещо отделих - имаше много ноти, издания от класическия репертоар. Понеже тя е пианистка - целия класически репертоар на пиано, за оркестри и т.н., тя го имаше. И това са издания преди 1944 г. Такива издания са библиографска рядкост. И аз ги отделих, и ги сложих в един чувал.
Следващото нещо, открих много хубави руски романси, които са отпечатвани в България преди революцията в Русия. След революцията в Русия, в България има около 1 милион руски емигранти. Те донасят тези руски романси. Между тях има много добри пианисти, певици, певци и т.н. И българите също са ги харесвали, и българските музиканти също са ги харесвали. И Мария Тодорова беше ги съхранила. Освен това, нейната лична приятелка се казва Таня и тя е рускиня. А нейния баща е бил един голям руски болшевик, който след победата на Октомврийската революция, той си заминава в Русия. Той е почитан, уважаван, има голям държавен пост и т.н.и т.н. Така че тя ги има тези руски романси по най-различни канали. Аз ги бях поставил там в един чувал, бяха доста - може би към 50-60. И ги сложих там, за да се съхранят. Аз мислех да ги прибера, защото аз имам отношение към тези руски романси.
Следващият чувал, това бяха разни нейни тефтерчета, архивни материали, които трябваше да работиме по нейните опитности. Това е трети чувал. И четвърти чувал, аз намерих различни нотни листове от различни песни на Учителя по различни времена. И понеже аз нямах време да се вглеждам в тях, аз ги взимах, опаковах ги, слагах ги в едни найлонови пликове. Опаковах ги, отгоре написвах, че това е архив на Мария Тодорова и завързвах с канап. И така направих може би към десетина папки, и ги сложих в един чувал. И събрах и още други неща, които от тук от там намерих, и ги вкарах в тези четири чувала. И тези четири чувала, аз трябваше да мина след една седмица да ги прибера. Когато идвам да ги прибера с кола, чувалите ги няма! Питам Борис: „Къде са чувалите?" Той мълчи. Казвам: „Нали имаше четири чувала, нали аз ги подготвих, нали аз ги опаковах? Аз идвам да ги прибера, да ги взема, защото те са чували, определени за мен, защото аз съм работил с Мария Тодорова, а не този или онзи." Той мълчи. - „Къде са чувалите?" Пак мълчи - не казва. Защо? Не че е гузен, но онзи, който е влязъл в него и който е дал чувалите, той беше враг на Братството. Той разруши цяло Братство и беше враг, и мой и на цялата програма, която аз движех.
И сега - онзи е влязъл в него, дал ги е. И сега онзи е напуснал тялото му, дошъл е друг в него. И сега, онзи другия не знае какво предния е свършил като е ползвал едно и също тяло. Е, там беше цялата трагедия! Аз вече подразбрах къде може да бъдат, обаче, изчезнаха. И представяте ли си? Можете ли да си представите? Сега - 34 години след това, изчезна всичко. И сега - никаква следа! Аз бях бесен. Имах усещането, че тоя човек не трябва да живее вече на Земята! Тоя, трябва да бъде ликвидиран и да бъде премахнат, защото той пречи! Той не само пречи, той унищожава всичко!
