И сега ще ви кажа нещо още по-интересно. Нещо по-интересно! По онези години - некъде към 1975 и 1976 г., аз казвам на Борис: „Предай ми едно копие от непечатаните беседи да бъде в мен. Предай ми, за да направиме така, че аз да ги преснема на негатив - да се съхранят."
Той ми предаде една годишнина, аз заснех на негатив. След това занесох един прожекционен апарат, сложих негатива на прожекционния апарат. Опънахме един чаршаф на стената, и той видя как всичко е записано. И каза: „Добре. Пиши казва и ми предай негативите." И аз казвам: „Защо ти са на теб негативи? Нали това аз правя? При мен ще остане оригинала и негативите!" И той казва: „А-а-а, не - при мен!" - „Кому ще ги дадеш?" - „На когото, трябва!" - „Значи казвам, аз ще го работя, а това ще отиде при онзи, на когото ти ги дадеш. Няма да стане!" И аз не се съгласих.
