И продължаваме по-нататък. Борис събираше пари и ги пилееше. И накрая аз отивам при него. Мария си беше заминала. И казвам: „Борисе, дай да продължиме работата." Казва: „Да, ще продължиме." А по това време около него се завъртяха млади жени - 20-25 годишни жени. А по онова време в София ти не можеш да живееш, ако не си софийски жител, зарегистриран софийски жител. А за да си софийски жител, трябва да си роден в София, или пък да се ожениш за някой софиянец. И бяха дошли млади жени от провинцията, и търсеха за някого да се оженят, за да получат жителство, и след това да му приберат парите и апартамента! И така, беха дошли 5-6 жени, и се насочиха към Борис, към Жечо Панайотов, към Петър Филипов и към някой други възрастни приятели, които имаха апартаменти.
И беше много смешно, и много трагично как ги заобиколиха млади жени, и искаха да се оженят за тех, да им прехвърлят апартаментите, да им вземат парите и т.н. и т.н. Смешни и трагични неща! Та аз по това време, това е 1978 г. Аз съм роден 1938 г. Аз бях на 40 години. И като виждах тези млади жени, ами те беха млади и за мен - те беха 20-25 годишни - два пъти по-млади от мен! А Борис беше на 75-78 години. Представяте ли си?! И се задвижиха млади жени около него. И той ме пита: „Абе Вергил, много млади жени идват при мен!" Ами казвам: „Тези жени, които трябваше да дойдат 1948 г., както Мария казваше - да те провалят, сега дойдоха 1978 г., да те ликвидират окончателно!" Той ме гледа и казва: „Ама това откъде знаеш?" Казвам: „Това знам от сестра Мария."
