Втората молба бе, да ми се предаде един медальон, който висеше върху врата й. А този медальон какво представляваше? Вътре имаше един малък портрет на Учителя и имаше 10-15 косми от косата на Учителя. Обикновено Учителят Се е решел с гребен и на гребена остават косми. И всеки, който е бил, прибира гребена, и прибира и космите. А онези, които са били до Учителя, това е Паша, това е Савка, това е Мария, това е Елена. Така, че в нейния медальон имаше и косми на Учителя. Освен това, на мен ми трябваше този медальон, именно, заради тези косми от косата на Учителя, защото това беше най-важното доказателство, че това са косми от косата на Учителя.
Между другото, аз също имах един такъв малък кичур и знаех, че това е от Учителя. Но все пак ми трябваше и медальона на Мария. Сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че аз знаех, че има един кичур, отрезан от косата на Учителя, и се намираше в един цилиндър, който беше запечатан, и Борис го държеше. Аз исках да ми се предаде този цилиндър и тази коса на Учителя, за да може да я съхраня за следващите поколения. Тя ми беше обещана, но тя не дойде при мене. А защо не дойде при мене? Ами, защото медальона Борис го предаде на една друга жена. И питам го: „На кого предаде ти медальона?" Ами казва: „Аз го предадох на една сестра, към която Мария имаше много голямо сестринско отношение." Казвам му: „Това е гола лъжа! Мария нямаше сестри, с които тя да споделя. Това е лъжа от теб." Направо му го казах. И аз разбрах след това, че той беше предал медальона на Милка Кралева. Беше предал и космите на Милка Кралева - на баща й. И те накрая изчезнаха!
Така, че знаех, че Мария нямаше приятелки. Това всичко го знам. Аз го знаех от нея. Така, че той ги предаде на жена, която искаше да я привлече към себе си, дори искаше да се ожени за нея. Представяте ли си?! Той е на 75 години, искаше да се ожени за 25 годишна жена! Как ви се струва тази работа? Това е онзи случай за който говори Стоянка Илиева в своите спомени, и когато Учителят казал: „Когато едно старо бунище се запали, гори и спиране нема!" Е, това е същия случай! Отнасяше се за Борис Николов. [Виж „Изгревът", том VIII, с. 64-65.]
И така, тя затвори очи, след като аз изказах своята молба. И след няколко минути тя отваря очи, връща се в тялото и казва: „И този въпрос се разреши в твоя полза." Но не стана така. Накрая Борис го реши в негова полза. Предаде нещата на други хора, и те изчезнаха! Така, че те ми попречиха така както трябва и така, както можеха. А защо ми попречиха? Ами, защото бяха врагове! Той беше враг и на най-близкия си човек, който се бе жертвал за него.
