След една-две седмици аз отивам - всичко е подуто! Тя не може да свири. След това, трябваше да мине цял месец, за да може този отток да спадне, да спаднат пръстите й. И сега, трябва да почне да свири. Ами как ще свири, когато всичко я боли, и когато този пристъп от ръцете се е прехвърлил на рамената й, и рамената са подути, зачервени горе - и болят! Как ще свири?! - Изключено!
Значи атаките срещу нея бяха невероятни! Целта беше да не могат да се запишат песните на Учителя от нея! Това беше целта! А това можеше да се направи една година по-рано, но тя се размотава. -Както тя, така и Борис. И казвам: „Борис, виждаш ли, атакуват я първо долу в краката, после в колената, после в ръцете, после в рамената. Разпъват я на кръст, да не може да си запише песните! А защо? Защото това, трябваше да стане преди една година." Той седи, слуша, мига и накрая нищо! Какво може да каже? - Нищо! Значи така. Абсолютно нищо! И покой и тишина!
