Аз разказах, че Мария слагаше пара в баницата, после слагаше и разни късметчета. Това бяха написани на парче, листче различни формули от Учителя. После се свиваха на 4-8-16-32 пъти. Така, че представляваше накрая един на един сантиметър свито парче. После го обвиваше с найлон, плик от мляко, свързваше го с копринен конец и го слагаше в баницата. Всичко се правеше така, че да не влезне мазнина, и да не се разруши написаното. Интересно бе, че тези късметчета след като са сложени в баницата, след като се пече и изпече, и когато се нарежат парчетата, и всеки започне да яде, намира по някое от тези късметчета. Започва да го разопакова, отваря го и с ножица разрязва завързаното малко, един сантиметър, с копринен конец парче. После започва да го разопакова внимателно, разтваря си листчето и разчита това, което му се е паднало. А му се е паднало онова, което Мария е записала. Така, че почеркът на Мария беше запазен, листчето не беше унищожено, четеше се всичко. И ето, аз вече 20 години пазя такива листчета, извадени от баницата. И са пазени досега, които може всеки да прочете. Когато кажа 20 години, ами това, което съм го писал, аз съм ял баницата от 1970 година, а съм го писал това 1988 г.
И ето сега ще ви прочета някои от текстовете на тези листчета и онова, което ми се е паднало като късметче в баницата. Ама това са листчета от различни чествувания на Бъдни вечер - и тогава, когато се прави баница за Бъдни вечер, и когато се прави баница за Нова година.
Ето първия цитат: „Ще ходиш в свещените стъпки на своя Учител." - Хубаво пожелание! Дали ходя или не ходя - не знам, но бих желал да ходя, и се старая.
Второ листче - „Духовен и материален възход." Сега, духовен възход - не зная, опитвам се. Материален възход също нямам, но пък имам 22 тома отпечатани на „Изгревът".
Трето листче: „Ще влезеш в зората на Божествената епоха на Любовта." Е, това нещо не мога да осъществя! - Няма да мога да влезна в зората на Божествената епоха на Любовта. Аз съм много далече от Любовта! Спомням си навремето преди десетина години, когато организирах отпечатването на оригиналното Слово на Учителя, аз ръководех различните екипи. Имаше много проблеми, лъжи, предателства, измами и т.н. От тогава Любовта изчезна от мен!
И идва една, и казва: „Абе аз чух, че тука нещо се прави и тука нещо се прави. Искам да се включа." И казвам: „Виж какво, тука е място където се води борба на живот и на смърт от врагове!" - „Ама казва, тука не е ли място на Любовта?" Казвам: „Няма никаква Любов!" - „Не, казва, аз търся място, където цари Любовта." Казвам: „Тука такова място няма. Тука не е мястото на Любовта, а тука е мястото на борбата! Каква Любов искаш?" И тя казва: „Искам и физическа Любов, и чувствена Любов, и всякаква Любов - и духовна и Божествена!" Казвам: „Тези три вида Любов - и физическа, и чувствена, и духовна, и Божествена, ще намериш на друго място. При мен такова нещо няма!" И тя казва: „Колко жалко, колко жалко! Аз ви мислех за духовни хора, а вие сте по-лоши от обикновените хора от света!" Казвам: „Да, ние сме по-лоши, но ние печатиме пък Словото на Учителя." И така! Та този цитат аз в този живот няма да мога да го осъществя.
Следващият цитат: „Животът си напълно ще посветиш на Божието дело." Е, това нещо полека-полека го изпълнявам.
Следващият цитат: „Ще обикнеш Бога над всичко, а ближния като себе си." - Да, първото може да стане, ама ближния като себе си, много трудно става, защото всички, които се бяха добрали до мене и станаха ближни, и след това ме предадоха! - Предадоха ме, продадоха ме, окрадоха ме и накрая ме продадоха! Така, че това нещо за ближния няма да мога да го осъществя през този си живот. А пък онази формула: „Да обикнеш Бога, да обикнеш ближния като себе си и врага като себе си" - изобщо няма да може да стане и за третото положение за врага.
И още един цитат: „Ще разбереш, че колкото е свята думата Учител, толкова е свята и думата ученик." Да, за Учителя е ясно и го приемам, приемам го, че е свята и думата ученик. Ама аз не намерих и не заварих ученици от Школата на Учителя! Да се уточниме! Ученик означава връзка на онзи, който е на Земята, директна връзка със своя Учител, директна връзка с Неговото Слово, директна връзка с Неговата Школа. И живота си да посвети на тази Школа, и на Неговото дело. Аз това нещо не го намерих!
Макар, че имам още 10-15 листчета, останали от баницата на Мария, трябваше да ги включа и тех, но не знам защо не съм ги включил. Та това е въпроса с късметчетата.
Не съм ги осъществил, а баницата на Мария Тодорова беше много-много хубава! Тя правеше много хубави баници! Това беше много трудно! -Корите се точеха, след това яйца, сирене. Правеха се на руло, опъваха се в баницата, слагаше се в тепсията, в печката и се печеше. Трудна работа да се изпече една баница! А пък колко лесно се ядеше! А пък нейните баници и нейните сладкиши беха много хубави по онези времена! Такова нещо не ми се е случвало да ям, и няма да се случи да ям в този си живот! Но остана спомена за тези баници. А това не е малко. Понякога и спомена ще може да те нахрани с баница. Стига да го имаш непокътнат.
