След 20-30 дни аз отивам там, и какво да видя! Мария вече е отслабнала, Мария не е същата, тя вече не може да се храни, отказва храната, започва да слабее и започва да боледува, и почва да лежи на легло! Борис ме вижда и казва: „Какво става?" Казвам: „Става точно това. Нали каза, че един, трябва да плати. Ето казвам, тя си заминава. Ще си плати за твоите безобразия!" Той ме гледа така ококорен и не може да повярва, че това, което аз казвам е станало, и ще стане! Ама казва: „Не може ли да се помогне?" Казвам: „Нищо не може да се помогне на този етап! Ето казвам: имаш лекари, имаш поликлиника, имаш болница -действай! Да си провериш нещата!"
И сега, по това време дойде нейния племенник, който се казва Мишо, син на нейния брат. Искаха да помагат. Аз все пак като отивах, слагах по една банка - система да течат във вените. Поне така да се храни. Но аз знам, че тя щеше да си замине. И му казах да си вика лекари от поликлиниката, които идваха, преглеждаха, слагаха инжекции и т.н. Но тя продължава да слабее, отслабва! Тя е пътник!
