И след това, един ден гледам аз, идва един камион. Отивам към камиона, и какво да видя! Там от камиона слизат Жечо Панайотов и неговия рожден брат Иван Жеков. „Какво правите?" Казва: „Как какво правиме?" Ами ето казва, а с тех и синът на Жечо Панайотов - Благовест Жеков.
И така, от камиона те започват да свалят багажа си - чували, щайги с храна, денкове. Сложиха, и след това започнаха да разпъват палатките. И аз казвам: „Добре де, вие нали знаете, че е забранено да се разпъват палатки? Защо вие дойдохте тук? Не можахте ли да намерите друго място? Ето, планината е голяма, отидете там. Тука ще се съберете всички и ще дойде властта, и ще направи голяма беля, и ще ви свалят палатките." И той казва: „Така сме решили и тука ще си направим палатката."
Отивам аз при Борис Николов и му казвам: „Слушай бе Борис, Жечо Панайотов и брат му Иван дойдоха, и си опъват палатките. Нали се разбрахме, че тука няма да има никаква палатка, тука няма да има никакъв лагер, а само аз ти и Мария ще летуваме. Нали така се разбрахме в София? Ще стане голяма беля!" И той идва, и така, с една голема крачка, разкрачен, обаче, аз виждам, че друг е влезнал в него. И той идва, застава на 3-5 метра от тех, маха с ръка и казва: „Тук аз нареждам, да се направи лагер на Бялото Братство! И да се разпънат стотина палатки!"
Аз гледам, виждам, че това не е Борис, че това дори не е оня горския дървар, дето беше влезнал и дето режеше дърветата, и онзи бор. А гледам аз, че това е майстор Борис, който е влезнал и който винаги се явява, за да закопае Братството, и всички, които са в него! И виждам, че това са други сили, които се изявяват чрез него. Но нищо не можеше да се направи! Кому да го кажеш? И кой ще ти повярва? - Изключено!
