23.11. ДА ОТСЕЧЕШ БОР НА 100 ГОДИНИ, ВИСОК 30 МЕТРА!
И ние сега чакаме, и очакваме след една седмица да дойдат онези, и да ни изгонят. Но кое беше най-интересното? Най-интересното беше, че аз отивам при Мария и казвам: „Къде е Борис?" Ами казва: „Е-е-е там в гората, сече един бор." - „Абе как ще сече един бор? Нали е ученик на Бяло Братство! Как ще сече дърво в гората?" - „Не вика, там е казва при онзи бор и сега иска да го отреже с триона." Отивам аз и какво гледам: един трион, и Борис реже един бор. Ама толкова дебел, че аз с двете си ръце не мога да го обхвана! Значи аз обхващам бора може би 2/3 или 3/4. Значи не ми достига още две педи, за да го обхвана. Такъв дебел бор, висок 30-40 метра! И аз казвам: „Значи ти искаш да отрежеш този бор? Как е възможно бе? Нали тука ние сме дошли да летуваме. Как ще режеш ти този бор, не ти ли е жал за този хубав бор? Той тука най-малко 100 години е растел, а ти сега идваш да го отрежеш?" Той мълчи.
Отивам при Мария и казвам: „Мария, ама това не е Борис. Ама тука положението става много тревожно!"
И Мария казва: „Да казва, това не е Борис, но дойде един горски дух, влезна в него. И сега, докато не отреже този бор, няма да миряса!"
И аз отивам при него и говоря с Борис, обаче, Борис е тялото му, а в него оня горски дух, който требва да реже - оня дървар, значи човек, който реже дървета. И казвам: „Добре де, ти този бор, трябва да го режеш най-малко 3 дена!" - „Е, казва - ще го отрежа." И първи ден, втори ден, трети ден. Успя да го отреже, да го бутне. Как не го затисна този бор, не знам.
И след три дена аз отивам, гледам - бора вече е отрезан, и се е опънал. И казвам: „Сега какво ще го правиш?" И казва: „Сега ще го нарежа на парчета." И той започва да реже с триона този бор, некъде на 50-60 см. И аз се чудя за какво му е този бор да го реже на толкова малки парчета! Някои ги отреза на 50, някои ги отреза на 60-70 см., обаче дебел бор - дълъг най-малко 15 метра. И така, реже, реже - сутрин, обед, вечер. Прибере се, хапне, полегне 1-2 часа, става, отива с триона и продължава да реже. Изобщо с него не можеше да се говори, защото друг беше завзел тялото му. И пак отивам при него: „Добре де, сега какво правиш? Защо режеш този бор на парчета, за какво ти са?" Той само се усмихне и нищо!
- Продължава да си реже бора и изобщо не ме познава, че аз съм този, който е дошъл при него. И мълчи, нищо не казва. И така - 10-15 дена, той не обелва никаква дума, и реже с трион бора на парчета.
