През 1975. полагах изпити по специалност - „Детски болести". Аз бех много натоварен, много преуморен, психически напрегнат! И като взех специалността, аз ходех като замаян, и бех психически, физически и умствено изцеден. И отидох в болницата, казах: „Аз не съм работоспособен!" Те ме виждаха, че целия треперя, и ми дадоха един месец отпуска по болест. За пръв път взимах отпуска по болест, след това ми дадоха и годишната ми отпуска. И аз, трябваше да я прекарам 1975 г. на планина.
И така, аз от 1 юни бях в местността „Секирица", бях опънал палатките. По това време вали дъжд, спира дъжд, пече слънце. Обаче, аз бех оборудван много добре, аз имах ботуши гумени. Обувах ги, имах винтяга, имах едно найлоново наметало като шлифер, който майка ми го беше ушила, с качулка. Така че аз можех да се разхождам и по време на дъжда, защото гумените ботуши бяха до колената ми. Отгоре имах едно найлоново наметало, движех се. Изобщо не ме валеше дъжд! Така че аз се движех и по време на дъжда, който ръмеше, и по време на росата -сутрин, обед, вечер. И се разхождах. И така!
