И ето, аз съм при Мария и казвам: „Дай да запишеме на магнетофон някой твои опитности, да се чуе твоя глас след време. Да не кажат, че тия работи аз съм си ги измислил." Накрая тя се съгласи, разказа един случай, аз го записах. И казва: „Пусни ми го." Аз го пускам, тя го слуша и казва: „Не, изтрий го - не съм доволна!" - „Ама как да не си доволна? Хубаво е написан, и нека да остане твоя глас!" - „Не, не може!" И се разсърди, и докато не го изтиря, не ми проговори. Ето такива работи! Да се чудиш и да се маеш ли? - Не, не, това нещо беше повече. Та така, че аз не можех да работя поради различни причини и различни обстоятелства. Те бяха вързани и отвътре, и отвън. Трябваше да бъдат развързани, но като ги развържеш, те стават свободни и всеки тръгваше да си върши своята работа. И забравят кой ги е отвързал, и защо са освободени.
