23. ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА В ЛОНОТО НА ПЛАНИНАТА
Днес е 20 май 2006 г.,9ч. без 10 мин
23.1. БОРИС И МАРИЯ НА ПЛАНИНА
От 1 януари 1963 г. Борис Николов и Жечо Панайотов излизат от затвора. И което е най-интересното, Борис се връща у дома. Мария се радва. След това той отива след няколко часа, за да си прибере багажа, който е бил в едно сандъче на затворник, и си го донася. На следващия ден Мария взима Борис и тръгват, качват се на Витоша, отиват в някаква хижа, за да може Мария да бъде сама с Борис, понеже знае много добре, че през това време ще почнат да идват върволица от хора и да откраднат Борис от нея.
Обаче, неговата рождена сестра Цанка Екимова и брат му Николай Дойнов и Стефан Дойнов научават, че Борис е освободен, отиват у тях, търсят го, а той го няма. Станка казва: „Излезнаха, отидоха и се качиха на планина." И те казват: „Каква планина бе? - На 2 и 3 януари, зимно време планина." И тя казва: „Няма ги!" - „Ти лъжеш!" - „Ето, елате, проверете." Проверяват, ходят, обикалят - няма никой.
Всички са бесни на Мария, че е откраднала техния брат. Откраднала е техния брат от Братството и си го е присвоила! Та това е първата реакция на всички срещу Мария, след излизането на Борис от затвора. По-голяма крадла не са виждали! Да открадне жив човек! Да открадне рождения им брат! Какво безобразие! Всички са се възмущавали тогава.