И сега, кое е още по-интересното? Преди да дойде Хрушчов с неговата делегация, Мария сънувала сън, сънува сън как идват бели коне, минават през Дунава. И над тех яхнали, идват руснаците, и казали на Мария: „Ние идваме, минаваме през Дунава на нашите бели коне, за да ви освободим от робството и да ви освободим от мрака!" Тя го запомнила, записала го. И не може да си обясни какво ще стане по-нататък. Идва Хрушчов, дава нареждането, но това нещо никой не го знае.
И Мария веднъж отива пред затвора както ходи всяка седмица, за да носи продукти на Борис. И така го разговаря на входа, и точно по това време излиза онзи, който е бил управител на Софийския затвор. А той знае Борис, че е майстор мозайкаджия, че ръководи бригади по строежи в София. И се обръща към него, и казва: „Спокойно Борис! Още малко Борис! Не бързай Борис!" И си заминал. Това озадачило Борис много, и още повече Мария. И след една седмица виждат как всички там, които са в затвора като чиновници не напускат свободното си време, а цела нощ с лампите светят и работят. А през това време те подготвят документите и списъка на онези, които трябва да бъдат освободени.
И така, на 1 януари 1963 г. Борис е освободен от затвора. Той отива в своя дом. Мария го посреща. След това той отива следобед да си вземе своето затворническо куфарче. И след като идва, с Мария отиват на планината, за да починат.
