НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

20.9. Голямата атака

Вергилий Кръстев ТОМ 31
Алтернативен линк

20.9. ГОЛЯМАТА АТАКА


И така, аз заварвам Мария просната на леглото, с висока температура. И вече тя направо щеше да си замине. Аз се заех с нея, разтривах я, мерих й кръвното налягане, правех каквото трябваше и каквото беше необходимо, и което знаех като лекар, и като човек, който се занимава с окултизъм. И аз се борих заедно с нея цяла нощ! А пък Борис през това време беше излезал на некъде, все едно, че това не го засяга. И да иска нещо да направи, той не можеше да направи нищо. Беше оставил Мария аз да се разправям с нея. Аз бях безпомощен пред тези могъщи сили,които ни атакуваха!

И след като се борихме заедно с нея цяла нощ, и сутринта надвихме на онези, които я беха атакували чрез тези песни. Тя отвори очи и се усмихна.

После каза: „Да видиш как съм била гонена заради Школата на Учителя, заради Словото на Учителя, заради Учителя, и накрая заради Борис!" Да, това беше точно така. Така, че аз успях да видя тази голяма атака на тези черни демонични сили, които преминаха хиляди километри по въздуха, и ни атакуваха! И тогава тази плоча я върнахме и видяхме, че това не беха песните на Учителя, това не беше музиката на Учителя. Това не са песните на Учителя. А чрез тези песни дойдоха онези сили, да ни атакуват.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ