Така че аз, когато дойдох, заварих т.н. Братство след бурята през 1957 г. на големите обиски и унищожения на книгите на Учителя. След това заварих борбите, борбите между различните групи. И всичко беше разрушено! Салонът го нямаше, той се разрушаваше. Започнаха строежите на Изгрева. Всички бараки бяха изметени и всички бяха разпръснати по различни квартири. И тогава започнаха да растат в бели сгради Руските легации, и тези легации на другите държави. Беше невероятна символика, а символиката остава и днес.
Но онова, което аз заварих, бяха невероятните борби! - Воюваше група срещу група, воюваха всеки срещу всеки, всички срещу всички. И всеки искаше да бъде ръководител на нещо, и всеки отхвърляше другите. Хармонията може би е едно понятие като идеал, но хармония в това общество не можеше да има. Можеше да има само при едно условие, че те работеха и прилагаха методите на Учителя.
И при тези обстоятелства, Мария Тодорова беше подложена на най-големи атаки срещу нея. Гонеха я всички заради това, че живее заедно с Борис. Всички се нахвърляха върху нея, казваха, че Борис е добър, а че тя е зла и че е „изчадие Адово"! И питам: „Защо?" И те казваха: „Защото е така!" Не можеха да обяснят защо е така.
