19.6. ТЩЕСЛАВНИЯТ РОД И РЪКОВОДИТЕЛ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ
Ако бях музикант, щях да свърша много голяма работа. Но все пак свърших една голяма работа, записах всички песни на Мария на магнетофонен запис. А как съм записал, това ще ви разкажа в специално приготвена глава. Та Мария беше предана на Словото на Учителя и на делото на Учителя до края. Беше преминала като спътница на Борис невероятна епоха, с невероятни борби, и това й се бе отразило накрая. И все пак, тя смяташе, че най-накрая ще си разреши въпроса с него.
Мария разказва веднъж следното: след заминаването на Учителя, ръководител на братския съвет е Тодор Стоименов. Онзи същия, който е горил парите на Учителя в печката на брат Ради. Така, че той е председател на Братството. Обаче, той почива и след това, трябва да се избере на негово място друг ръководител на Братството. И този Тодор Стоименов е бил през целото време в Школата на Учителя, и той е един от първите ученици на Учителя. Неговата снимка ще намерите поставена в началото в „Изгревът", том XXII, №9 и 10. Та той е държал всички пари, той е движел финансовата част на Братството по времето на Учителя, и след заминаването на Учителя. И трябва да сложат на негово място достоен бял брат.
Връща се веднъж Борис вечерта заемен, горд и пълен с тщеславие! Мария разказва: „Като чух, че той е поставен за ръководител на Братството, аз му казах: „Борисе, това е клопка! Борисе, това е клопка!" Три пъти повторих, че това е клопка. Но техния род беше много тщеславен и смятаха, че ще бъдат на върха на всички. Но това беше една окултна клопка, и това беше една обща клопка за всички! И заедно с Борис аз влезнах в тази клопка." Това разказваше Мария. „Бях напълно убедена, че това е клопка, и от нея няма отърваване! Но родът беше тщеславен, искаше да бъде най-отгоре на гребена на вълната. И вълната се движеше, накрая се отвори бездната, и всички влезнаха в бездната!"
И се дойде до провала 1957, 1958, 1959 г. Но Мария му беше вярна до гроб! Когато той беше в безсъзнание 1972 г. и го чакахме да си замине, аз като лекар й казах: „Виж какво, Борис може да си замине всеки момент!" А тя ми казва: „На всяка цена, трябва да бъде спасен, защото Братството без него е загубено!" Представяте ли си?! Аз я поглеждам учудено, и казах: „За мен Борис не е Братството! Братството е нещо друго! Борис е бил председател на този Братски съвет. Бил е в затвора заради този Братски съвет. Сега е свален и от властта, и от живота. И сега е тука на леглото, и иска да си заминава." И тя ме гледа-гледа, и казва: „Добре, ти мислиш едно, аз мисля друго. Дай да го спасиме, и като го спасиме всеки ще си мисли каквото е мислел преди." Аз се съгласих.
И беше жестока битка, и той оздравя! Такова нещо аз вече никога не повторих, и когато ме питаха за някои проблеми здравословни, аз отклонявах, защото винаги пред мен излизаше образа на Борис. Тогава си казах: „Това нещо аз никога няма да го повторя в живота си." И не го повторих. Опита с него ми беше напълно достатъчен за следващите векове. Така, че бяха тогава невероятни преживявания да се гледат отстрани.
