Така, че за мен появата на Учителя, Неговото Дело беше изява и проява на Божествения Дух чрез Учителя. И условията, които носи Божествения Дух са условия, които се дават на Учителя, за да може да отвори Своята Школа. Но условията на Учителя, ни най-малко не са условия на Неговите последователи! Пример: ти имаш в книжката 1 милион лева, а аз имам само 1 лев в джоба. Така, че онова, което е 1 милион, това са условия на Учителя. А това, което е в моя джоб от 1 лев, това са моите условия. Така, че аз нищо не мога да направя с 1 лев! А всички онези смятаха, че могат да направят с 1 лев, който държаха в джоба си. А този 1 лев беше онова, което е съхранено в техното съзнание като спомени, случки, събития от времето на Школата, и разбира се онова, което те съхраняваха като документи и отпечатано Слово.
Макар, че беха преминали големите обиски през 1957 г., то все пак нещо тук и там беше съхранено. А онова, което беше взето от Милицията, то беше претопено и беше унищожено. А освен това всички обиски, които ставаха, прибираха нещата и ги унищожаваха. Така, че беше изминало много голямо време от 1945 г. до 1970 г., когато аз бях приет в техния дом. Така, че след заминаването на Учителя, отведнъж се получава една невероятна празнота. Не празнота в идеи, идеите на Учителя са в Словото. Но друго се явява - няма кой да им разрешава личните проблеми! Защото за всяко едно нещо, те отиват и питат Учителя. Той им казва какво да правят. Някои изпълняват, други не изпълняват. А как изпълняват и как не изпълняват, това го виждаме от техните спомени, които са поместени, и публикувани в „Изгревът".
