И така си спомням, че срещу нея изпращаха анонимни писма, и я наричаха „вещица". Наричаха я с какви ли не обидни имена. Тя ми е показвала тези анонимни писма срещу нея, и тя казваше: „Ето това представлява това Братство!" И си спомням веднъж, казах: „Я ми ги дай тези писма." Тя ми ги даде. И аз ги занесох на Галилей Величков. Казвам: „Нали упреквате Мария, виж какви анонимни писма тя получава." И когато прочете 3-4-5 писма, той целия почерня, той се възмути, и казва: „Възмутен съм!" Казвам: „Няма да бъдеш възмутен, защото и ти я критикуваш, и ти си на страната на онези, които пишат тези писма!" И той казва: „Да, това е цело безобразие!" Безобразие бе, но бе истинска реалност.
А между другото, аз на него му разказвах тези неща, които се случваха в дома на Борис. И той се хващаше за главата, и вече имаше друг поглед на нещата.Така, че след като излиза Борис от затвора 1963 г. до 1969 г. - 6 години, те вървят от град на град със своята мозайкаджийска бригада. Работят от град на град и смятат, че като са събрани заедно, че в събота и в неделя могат да отидат на една екскурзия, или да изпеят някоя и друга песен. Смятаха, че те са тези, които продължават и съхраняват живота на Школата на Учителя. А това изобщо не беше верно, защото това беше животът на мозайкаджийската бригада, която се провали по всички линии! - По всички линии! А защо? Защото имаше жив Изгрев. Този долу беше нарушен, беше наводнен. Наводнението го беше заляло, беше удавило всички, но те бяха се изтеглили в Невидимия свят.
