Но ето тука става най-големия въпрос: Комунистическата власт им разреши през 1972 и през 1973 г. горе лагеруването на Рила, но никой не можа да изпълни онези изисквания на властта. А те не беха голями, не беха сложни. Първо: беха им дали тетрадка да се вписват всички онези, които там са на лагера: имената, номера на паспортите, кой къде живее и т.н. А това никой не го правеше - страхуваха се да не попаднат имената в Милицията! Как ще попаднат, когато на всеки 10-ти - 15-ти човек там имаше сътрудник на Милицията, и Милицията знаеше всички имена на хората, които са били там.
А през това време, по това време беха се качили 30 до 40-50 младежи около Крум Въжаров. Той ги беше качил на един друг връх. Беха сложили към 20-30 палатки. Той ги ръководеше, той ги направляваше, той искаше да им бъде ръководител. Та по това време там на лагера имаше много, много ръководители и нямаше нито един човек, който можеше да отговаря, и да поема отговорност, и да изпълни всички изисквания на властта, на Комунистическата власт.
Представяте ли си?! - Властта им разрешава, създава им условия, а те изобщо не се съобразяват! Смятат, че така могат да минат, без да изпълнят тези задължения. И това накара властите, за да спрат следващите години, и да спрат всекакво летуване. Така, че беше въпроса за борба кой да бъда ръководител, всеки воюваше срещу всеки, и никой не можеше да поеме отговорност, и да представлява това Братство пред властите. Пълно невежество! Пълна неразбория! И това нещо се движеше от онези, които бяха от мозайкаджийската бригада на Борис Николов -хора със занятия, хора прости, неуки, хора, които са напуснали на времето Университетите си и следването си, които по времето на социализма в разстояние на 30-40 години работеха мозайка по строежите, бяха много добре заплатени. И със своя занаятчийски занаят те се хвалеха, защото бяха добре заплатени, и бяха свободни, и можеха да се движат където искат, защото имат пари за това нещо.
