НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

16.8. Посрещане на гостите на Салоните

Вергилий Кръстев ТОМ 31
Алтернативен линк

16.8. ПОСРЕЩАНЕ НА ГОСТИТЕ НА САЛОНИТЕ


И те влезнаха в техната голяма палатка. На следващия ден ние продължавахме да устройваме лагера, и в разстояние на една седмица лагера ни беше напълно устроен. И вече всички онези, които долу бяха на лагера знаеха, че Борис и Мария се намират на Салоните. Тогава властите още позволяваха да се летува. И какво ставаше по-нататък? След като онези долу от лагера са на Молитвения връх, след това закусват, след това играят Паневритмия. И след Паневритмията почват на групи да обикалят 7-те Рилски езера. Почват през Близнака, през Бъбрека, Окото, нагоре, и после по Рида. И отиват чак до Зелени Рид - до Салоните. А това означава, ако тръгнат в 10 часа, там ще бъдат в 2-3 часа при Борис и Мария. Това е един много голям път и това не всеки можеше да го направи, а го правеха млади хора. А ако некой искаше да го направи по-възрастен, той трябваше да мине през прекия път през „Езерото на Чистота" и нагоре полека-полека да стигне до Мария и до Борис.

Така, че до сутринта и до обед нямаше външни хора. Така, че този маршрут - за обикаляне по оня Рид и до пристигането до Салоните при палатките на Борис и Мария, отнемаха 5-6 часа. И тогава, когато пристигаха онези приятели, трябваше да се посрещнат, чайниците, трябваше да врат - да има гореща вода: да можат да пият, за да не се простудят, тези, които са изморени да се възстановят. Пък имаше и измръзнали гости, защото времето някой път там се променяше за часове. Виж „Изгревът", том XXII, снимка №78.

И трябваше някой да ги посреща и изпраща. И аз тогава поех тази работа - посрещах ги, слагах масата, вдигах чиниите, и си мълчах. Питат: „Кой е този?" Някой ме познаваха, казваха: „Абе той е тука дошъл един лекар, да се грижи за Борис и за Мария." И те казваха: „А, добре." Аз изобщо не говорех. Те говореха общи неща, общи приказки. Мария не беше добре, Борис едва се възстановяваше. Аз с моята лекарска чанта бдях за тяхното здраве, за всеки случай. Дори тогава ги накарах да ми се подпишат и двамата с декларация, че, ако нещо стане с тях аз да поемам отговорността както за лечение, така и да ги сваля в града. Те приеха и се подписаха.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ