Така, че той постепенно-постепенно се възстанови през зимата. През пролетта той се възстановяваше. И дойде лятото на 1973 г., и тогава решиха да се качат на Салоните, за да могат да оздравеят напълно, да могат от там да получат сила и енергия, и да си продължат своята работа. Борис тогава не можеше да се движи. Закараха го там до хижа „Вада" с кола, след това го качиха на кон. И той така, качен на кон стигна до Салоните, като един водеше коня за юздите, а друг вървеше и придържаше Борис да не падне от коня. Така часове на ред, метър по метър Борис се изкачваше на Салоните. А Мария Тодорова, също не можеше да се движи тогава. И тогава се намери още един кон. Мария се качи на коня. И този кон също, трябваше да има един човек, който да го води и друг, който да държи Мария, за да не би да падне от коня. Така, че Мария и Борис бяха качени на коне, като всеки кон се водеше от един човек чрез юздата, а друг ги придружаваше и ги крепеше отстрани.
Така, че беха качени горе. Пет-шест коня, натоварени с багаж вървяха след нас и бяхме се качили на Салоните. А аз бях се качил преди това. Бех си разпънал палатката на моето място. И там през цялото време аз лекувах Борис. И какво? Аз там бех взел един апарат за кръвно и една слушалка, и една лекарска чанта с лекарства, антибиотици, банки - всичко това с което съм лекувал Борис долу. Добре че не се наложи да изваждам тези неща, защото беше горе много високо. Те живееха в палатки. Така, че много пъти там аз съм сънувал как Мария си заминава, и как една цяла процесия я сваляха мъртва долу в София. И няколко пъти й разказвах тези мои сънища. Тя ме оглеждаше и казваше: „Да, това е верно, искат да ме ликвидират и искат да ме премахнат, за да се доближат до Борис, и да правят с него каквото си искат! Но аз този въпрос не го решавам, аз съм го поставяла този въпрос пред Учителя и Той ще реши."
Така стояха нещата през лятото на 1973 г. И накрая, есента Борис и Мария решиха да се приберат отгоре. И те се прибраха. По ония години, онази година, когато Борис беше болен, тогава Мария ме допусна да се кача на тавана и да търся разни архивни материали, които аз ги намерих, които аз ги опаковах, и ги сложих в няколко чувала. И след това тези чували стояха доста време, защото бяха укрити там на един таван. А на този таван, още по времето на Мария и Борис, ние бехме там сложили много беседи, много беседи и бяхме го направили така, че никой нямаше да подозира, че там има скривалище.
