Аз отивам в другата стая и сега умувам. Аз сутрин ставам рано в 5 часа. Хващам един автобус, че втори, че трети и отивам чак в Трета Градска болница. То е на 25-30 километра. Отивам на работа, и се връщам към 17 часа следобед. Нося в чантата си различни банки с разтвори, нося системи, купил съм необходимите лекарства от аптеките. Поставям нова банка, поставям система, вкарвам всичко във вените на Борис. Той лежи, ръката му е зафиксирана - дясната ръка. И така, от 18 часа аз стоя до 24 часа през нощта. Наблюдавам системата как тече, меря му кръвното налягане, сърдечната дейност. Изобщо се грижа за него! Разбира се, слагам и антибиотици заради неговата бронхопневмония. Към 1 часа през нощта си легах. Ставах сутринта в 5 часа. Събуждаше ме един голям часовник. Слагах отново инжекции и отивах на работа. Така това нещо се правеше всяка сутрин и всяка вечер. Това беше цял месец - цял месец, дори и нещо! Трудно беше това нещо да се издържи, защото къщата беше обградена от тъмни сили, които искаха да го ликвидират. Какви ли не кошмарни сънища аз съм сънувал там, когато заспивах. Мен ме гонеха черни кучета, мен ме гонеха черни глигани, мен ме гонеха глутници, за да ме разкъсат! Аз водих война и битка срещу тех цяла нощ. Аз не можех да спя - аз бях излъчен от тялото си - ту в тялото, ту в Невидимия свят. Битката се водеше горе и долу! Така, че аз ставах сутринта, бех изцеден като лимон! Аз едвам се движех! Този период в работата ми в болницата, изобщо аз не си спомням как съм работел там, какво съм правел, как са ме държали и т.н.
