И сега ще се върнеме тогава - края на ноември 1972 г., и Борис е в безсъзнание. И аз съм му сложил система, банка тече, различни разтвори, с антибиотици го лекуваме, така както се лекуваше по ония години в болница. И трябваше да се постави въпроса: Къде да се лекува -в болница или у дома? Аз започнах да разказвам преимуществата, които съществуват в една болница: рентген, различните видове изследвания, които тогава се правеха, и че ще има денонощно лекарско наблюдение и лечение. Но че тя като придружител не можеше да присъства, защото нямаше да й позволят.
И тогава тя ми каза: „Тогава, ако аз не съм там, те ще го уморят, защото няма кой да го гледа, и няма кой да се грижи за него!" А, ако беше отишла там, те повече от 3-4 часа нямаше да я държат! Тя щеше да им се бърка, да им пречи, да дава съвети, и щяха да я изхвърлят като мръсно коте от болницата! Така, че това беше много трудно за изпълнение.
По онова време в болницата нямаше достатъчно санитари, които да се грижат за болните през деня и през нощта. И тези санитари изпълняваха обикновени дейности-чистеха около болните, чистеха, миеха болничните стаи, и още други неща. Но, за да застане някой санитар, и да отдели повече внимание на един болен, той трябва да бъде прикован към този болен. Обикновено се практикуваше така: за нощни дежурства привличаха един санитар, който беше свободен от смяна. И той седеше до болничното легло на болния, обслужваше го, дремеше на стола, и получаваше възнаграждение, което беше три пъти по-голямо от неговото дневно и нощно възнаграждение. Пример: ако той имаше надница, която му се плащаше по 3 лв. на ден, тогава за едно такова нощно дежурство той получаваше 10 лв., 10 лв. на човек за една нощ. Тогава медицинските сестри минаваха и правеха само инжекциите. Имаше дежурен лекар през нощта и той се явяваше при някое спешно повикване, и при някакъв инцидент. И това беше.
Аз обясних подробно на Мария. И след като тя разбра какво значи болнично лечение, какво значи грижа денонощно за един болен, тя каза, че не може Борис да издържи и един ден в болницата. И тя също не би могла да издържи там в болницата също един ден. А тя тогава беше на 75 години. Тогава видях как тя се грижеше за Борис, видях какво означава грижа за един човек, когото обичаш, и човек на комуто си предан, и за когото си се жертвал цял живот! Това видях у нея. Такава жертва, такава саможертва, аз никога не съм видял!
