Така, че беше много трудно! Много трудно и как успях да издържа, аз не мога да си обясня! И понеже всички я гонеха, имаше един случай, който тя разказваше, когато са били на Рила, на Мусала. И тогава Учителят е изпратил един възрастен брат да я извика. Тя отива при Учителя. През това време Учителят е бил заобиколен в кръг и около Него са седял и 10-20 човека, възрастни приятели. Тогава Учителят я е извикал, тя стояла права и пред тях, лично пред тях казал: „Бог може сега да пожелае да бъдеш гонена, да бъдеш хулена, да бъдеш чернена, но всичко с радост да понесеш!" Това нещо са чули онези възрастните приятели - огледали са я. Мария е била млада, а онези 60-70 годишни. Тези всичките, които са били свидетели на този разговор с Учителя вече не са критикували Мария, но постепенно-постепенно един след друг измират, и накрая Мария Тодорова достигна техната възраст. И всички тия думи на Учителя се сбъднаха, и аз имах възможност да ги проверя.
Сега, има и други неща, които аз съм записал в моите тефтерчета, когато Борис Николов боледуваше, но ще стане въпрос за тях в следващата глава, която следва.
