Така, че беше много трудно! - Много трудно! И тогава разбрах, и видях цялата трагедия на това общество, останало от Учителя. Защото, Борис Николов тогава им беше ръководител на Братството. Той беше ръководител и на мозайкаджийската бригада. Едновременно - два пъти ръководител! - Ръководител на Братския съвет, и ръководител на техната мозайкаджийска бригада. И каквото кажеше, това ставаше, и това трябваше да се направи.
И тогава, което беше най-важното - когато се съберат и имат някакъв проблем, и трябваше да го решават, те изнасяха пред Борис своите въпроси, своите виждания, и предлагаха това-онова, и се взимаше решение, което се одобряваше от Борис. След един-два дена Борис прави точно обратното! И те стояха като гръмнати, и не можеха да разберат как така Борис ще се промени отведнъж на 180°, когато преди няколко дни са взели дадено решение! А те не знаеха, че този, който е взел на времето решението, не е бил истинския Борис, а е бил майстор Борис -оня мозайкаджията!
И когато идваше истинския Борис в тялото си, и когато му казваха тези неща, той отменяше това решение на предишния майстор Борис, който беше взел решението. Това нещо объркваше всички, блокираше ги и не можеха да си обяснят как може веднъж така, а след няколко дни да бъде иначе! Тогава той взимаше съвсем друго решение, което бе противоположно на предишното. И така - пълен блокаж! Стояха и не можеха да разберат какво става. А истинския Борис не беше присъствал на разговорите и не знаеше за онова решение. Това беше пагубно за всички, объркваше всички, всички бяха объркани и нищо не можеха да направят.
