Беше 1972 г., когато след дълги претоварвания, натоварвания и много още по-дълги настоявания от моя страна, трябваше най-накрая Борис Николов да започва да работи. А какво, трябваше да работи? Бяхме се уточнили той да започне да разчита стенограмите на Савка Керемидчиева - стенографката Савка на Учителя - онези т.н. „Свещени мисли на Учителя".
"Свещени мисли на Учителя", това е една малка книжка, която е излезнала 1938 г. и която беше голяма рядкост да се намери, защото всичко беше унищожено след големите обиски. Да, обаче, имаше план от Учителя да се издадат много-много такива книжки, и Той беше диктувал един много голям материал. Но това беше на стенограми. Борис ми ги е показвал тия стенограми. И аз казвам: „Добре, сега може ли някой да разчете тези стенограми?" И той казва: „Никой!" - „Защо никой?" - „Защото Савка не пишеше и не изписваше стенограмата по всички правила на стенографския правопис." - „А защо?" - „Защото тя си избираше и си правеше свои сигли."
А сиглата, тя е знак на някакво съкращение на някаква дума. А в стенографията има строго определени сигли, на които отговарят строго определени думи. И така, че никой не можеше да чете нейните стенограми, освен Борис. И той не можеше да ги чете. И когато аз го накарах, и му дадох за задача да ми разчете няколко листа от стенограмите на Савка, той се мъчи дълго време. И накрая ги разчете. И аз го питам: „Добре де, как ги разчете?" И той се усмихна, и казва: „Ами как така? - Мъчех се, мъчех се, мъчех се - един, два, три дена, и накрая казах: „Савке, да дойдеш и да си разчетеш стенограмата!" И казва: „След малко чувам нейния глас, истинския неин глас, който аз познавам, чувам го как някой ми шепне на ухото, и ми помогна да разчета стенограмата."
Така, че той даде код на стенограмата. И казва по-нататък: „Ако тя не беше дошла да ми шепне на ухото, никаква стенограма не можеше да се разчете." Така, че това нещо аз го знаех - за онзи, който шепне на ухото, за да се разчете стенограмата, и да се дадат на български текст „Свещените думи на Учителя".
Иначе, това всичко щеше да пропадне! Всичко щеше да пропадне, ако не бях аз! Казвате: „Ама ти много важен се правиш!" - „Не, аз бях този! Ако не бех аз, всичко щеше да изчезне!" И така, той трябваше да разчете тези стенограми. Обаче, той продължаваше да работи - сутрин излизаше и вечер се връщаше изморен, изтощен. Връщаше си храната, която Мария Тодорова беше му подготвила в различни там бурканчета. И лягаше, и почиваше. Беше уморен! Той е над 70 години, работи физическа работа. Но дори и да не работи, самото му отиване там до обекта, разправии - то е изморително! И след като се върне, ляга на кревата, и както се казва -умира. Как умира? - Уморен!
