След това този котарак Мачо се връща след 3-4 дни. Но като го гледаме, беше омършавял, беше издраскан, беше ранен с някаква лапа, беше мръсен, беше бит и пребит. Така, че той се върна гузен, с подвита опашка и мяукаше жаловито, че е гладен, че е мръсен, че е ранен. А той всяка седмица се къпеше от Мария със сапун, после той се изтръсваше, поставяха го там до печката да изсъхне. И след това Мария го сресваше с един, специално подготвен гребен. Голяма грижа, за голям котарак! И като се върна така бит, пребит, изцапан и ранен, Мария изобщо не искаше да го погледне, не му обръщаше внимание. А защо? Защото той с този рев, който искаше да го пусне Мария, направо я извади от равновесие, защото това беше рев на мъжки нагон. И тя точно това не можеше да понася, този рев на мъжкаря. И сега, той беше се върнал, и вече изобщо не приличаше на онзи предишен котарак. И Мария изобщо не искаше да му обърне внимание: „Махай се от мен любовник и побойник! Не искам да те видя!" А той свил опашка, мяуче, мяуче, ама това не е котешко мяучане - виждаш и чуваш, че некой в него плаче. Едно такова жално мяучане, че да го съжалиш. И следващия път той пак беше пуснат, но беше се върнал с още по-окървавена лапа, че аз трябваше да го превързвам лично. Представяте ли си? Дойде време да превързвам лапата на един котарак, на един мачок, който ми беше враг, и който ми пречеше! Така, че аз съм превързвал този котарак!
